Една запомняща се разходка

                                                                   

                                                       Една запомняща се разходка

    Докато се мотаете на разходка, погледът ви се заковава на табела с полезни указания за вас. Спирате се озадачен. Четете:

Кафе

Капучино

Вода

Вафли

Кола

Фанта

Сок

Кроасан

При входа на крепостта

    Оглеждате се като човек който търси нещо. Може би кола?

Е наблизо няма пиаца за таксита. Колкото и да надничате зад бора на, който висят указанията едва ли ще откриете кола. Тогава поне едно, кафе. Уви! Днес не работят. Не само, че няма кола, но и кока кола също липсва. Тогава?

За ваше успокоение се разбирате с апарата за кафе. Той ви пуска, естествено срещу вашите дребни два лева или един и нещо си, капучино или топъл шоколад. А може и нещо друго. Запитвате се какво ли? Оглеждате се. И зад вас, крепостната стена ви намига. Но крепостта е затворена и липсват, туристи.

    Не сте в състояние да понесете това и слизате бързо по стълбите надолу като търсите спасение. Минавате през… !

     Не вярвате на очите си пътеката или пътят позволил си да се развали на места поради дъждовете паднали тук, ви води през старо гробище от миналия век…

    Изтръпвате. Не сте в състояние да се зарадвате, над клоните отрупани с мартеници по дърветата лишени от листа. Гледате паметниците, потънали в пръстта наоколо и си мислите за хората, които ги няма отдавна. Не ги познавате лично. Тук сте за първи път, но сякаш зъб  болен се обажда във вас. Душата ви боли. Сърцето губи своя ритъм. Питате се:

А може би, и аз така сред буките ще лежа някога забравен, изоставен и разрушен до неузнаваемост с паметник на който нищо не личи.

Кой съм бил, и защо изобщо съм бил? ЗАЩО!?

   Дали това е най важно или може би, че забравяме, че имаме Корени. Корени, които всъщност дават отговор, какви са били  предците ни и какви ще станем ние забравили род и родина!

В.Софин  22.12.2022год.