Върхове в душата
Затънал в снега до колене
катеря смело мои върхове.
Опитвам се да бъда, поне -
Човек изкачващ, светове.
Упорит вятърът ме спира.
Убива порива за върхове.
Все пак душата ми намира
подслон, който ме зове!
Омразата, която ме следи
стъпките ми не разбира.
Катеря смел мои върхове
сърцето мое, път избира!
Сняг и вятър ме не спират.
Стъпки пробиват тишината.
Очите мои любовта намират -
върхове красиви в планината.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар