Любов за Андромаха
Когато изкачваше зората
трудни стъпките му бяха.
Но щом слънцето с позлата
светнеше над бащината стряха
дъждът падащ във душата
спираше у него краха
да обича със сърце жената,
от която другите страняха.
Когато мъж, зърнеше очите
щастливи стъпките му бяха.
С поглед спираше сълзите,
които тъгата си проляха
там на пейка под брезите,
където листите шептяха
съдбовно с вятър за лъчите
светнали с любов за Андромаха!
В.Софин 11.12.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар