Глас
от далнината
Ехо в спомена ме връща
горе нейде в планината,
където вятър се обръща
и език владее, далнината…
Дето цвете в бяло се поклаща
и в езеро, очите се оглеждат.
Дето потокът щедър ми изпраща
стъпки, които ме отвеждат…
Там високо нейде в планината
дето ехото в спомена ме връща
и глас зовящ издига, далнината -
глас на майка в бащината къща!
В.Софин
20.01.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар