"Ела!"

                                                                            

                          „Ела!“

Листът се отронил есенно,

с тъга сред уличната глъч.

Високо слънцето унесено

изпускало последния си лъч.

 

Усетило и мъка във сърцето,

от небето сиво паднали сълзи.

Изнервено ревяло и морето

побеляло от нестихващи вълни.

 

На кея тъмен сред есенна мъгла

влюбено момиче чакало, момчето.

Далеч на кораб нейде сред морето,

обзето от тъга зовяло ехото - „Ела!“

В.Софин 14.01.2022год.