В железарията

                                                                                                                   

                                            В железарията

      Ето ви и вас! Магазинер готов да услужи всеки клиент. Работите в железария. Или магазин, в който преобладават болтове, гайки, шайби, винтове, а и брави за врати.

И сякаш по поръчка пред вас една сутрин, цъфва самодоволната усмивка на ранен, клиент.

–         Да, заповядайте, господине! – стараете се да сте учтиви.

Да, но това не смущава клиента ви, който ви почва:

–         Хм! Да видим!

Вади очилата си, бавно изтрива на тях някакви току що намерени прашинки. После след като прибира носната си кърпа в джоба, вади от другия кратък списък, на който е отбелязал нещата за пазаруване. Вие почти въздъхвате облекчен след като виждате, че едва три неща има на листа.

Вадите десет болта, шестица. Десет гайки и десет шайби и си мислите, че сте спасили положението. Уви! Тъкмо решавате да маркирате нещата на касата, когато кашлянето на клиента спира порива ви.

–         Кажете господине?

–         Ами сега като се замисля ми се виждат къси болтовете. Я ми дайте от по дългия размер!

–         Например?

–         Ами, вместо шестица, десетка…

–         Да, господине веднага. – и хуквате не само да броите отново, но и да приберете предишните си вяли опити, да продадете нещо от шестицата…

Леко изпотени вече сте успели да се справите. Отново сте на касата, а клиентът ви отново разколебан рови в косите си сякаш търси в тях току що открити,  въшки.

–         Какво сега не е наред, господине? - осмелявате се вие да прекъснете тишината, която излиза на талази от устата на клиента.

–         Ами, да видим… - почти шепти, той. – Може би сега като се замисля виждам нещата по друг начин. Я по- добре върнете старите болтове, че тия май наистина ще се окажат дълги…

–         Вие господине, подигравате ли ми се? – не издържат нервите, ви.

–         Не. Просто пазарувам. – спокойно отвръща клиентът и вие търчите да изпълните поръчката въпреки, че под лъжичката ви вече е припарило.

       Отново сте на касата в готовност да маркирате и изгоните от магазина клиента, който ви изкарва от релси. Тъкмо чуквате първата буква, когато чувате леко, притеснения глас, изваден на показ от тишината:

–         Извинете! Ами не маркирайте още!

–         Защо?

–         Ами, оставил съм си кесията с парите вън в колата… Или може би съм ги забравил вкъщи. Изчакайте, моля!

     Какво да се прави. Клиентът винаги има право. Докато той отива до колата си паркирана отвън, вие успявате да обслужите трима нови. Тъкми се втурвате да укротите мераците на четвъртия, когато кашляне пристигнало от досадния клиент смущава на глас тишината Ви.

–         Тука е, кесията. Оставил съм я в жабката на колата…

–         Е, вече може да маркираме…- казвате облекчен почти. Уви! Едва сте успели с няколко думи да опишете покупката на клиента, когато гласът му спира движението на пръстите ви, по клавиатурата.

–         Извинете! – мазният, тих едва доловим шепот ви настига.

–         Сега като се замисля… Май ще сменя болтовете с винтове. Имате ли шестица, от по дългите…

–         Имам! – и тука в тези четири букви, които казвате намирате решението. Взимате това, което клиента желае и вече сте на касата:

–         Вижте какво… Това, което маркирам тука вече няма връщане, назад. Десет винта, толкова ли?

–         Да-а-а…

–         Готово, маркирани. Десет гайки, за тях. Толкова ли?

–         Да-а-а… – шепне обезпокоен да измисли нещо ново, клиентът.

–         Плащайте! – без компромис звучи вашия, укрепнал глас.

За разлика на клиента, който звучи по друг начин:

–Ами…  Ще може, ли?

–Не! Плащайте!

      Какъв избор има клиента. Плаща и се изсулва като лалугер откраднал парче месо от месарски, магазин. В случая от железарията, която най- после си отдъхнала от капризния клиент.

Внимавайте! Вие сте следващия, клиент… А може би, не!?

В. Софин 24.01.2024год.