Неподражаем стил

                                                                                    

Неподражаем стил

        Ако вие сте автор и търсите неподражаем стил на писане едва ли ще ви се усмихне щастието да го откриете. Вече за всичко е писано. Стиловете са обособени и за вас остава да се правите на „папагал“… Колкото и да кряскате, и пляскате с крилата си, едва ли ще блеснете с нещо ново.

        За ваше успокоение остава да изберете опитен стилист, който ще ви подсказва думите; ще ви води в изреченията, слага препинателните знаци на точното им място. За вас остава пътешествието, върху белия лист, който ще ви потапя в наслаждението на писането. Е, не от шоколадовите думи изсипани сладко, нито от милите приказки, разказани от баба ви. Ще ви радва правилното подреждане. Коя дума най-напред, и кое изречение първо да излезе, за да направи впечатлението, също като прическа сътворена от стилист Капанов.

      Мисълта на сърцето…!? Как да облечем, думите? Кои изречения да подстрижем за неподражаем стил? Дали е нужно и цвят да изберем? А мирис, на есенна гора или пролет с аромата на цветя?

Въпроси на които само наложилият се във времето стилист, може да отговори правилно.

Да, но къде да го открием? Кой ще се съгласи да се занимава с нас? За да го надминем в майсторството на писане и стил, едва ли ще ни покаже нещо повече отколкото ние вече сме научили. Той няма интерес да го стори.

     Тогава се налага само едно, ние самите да намерим верния стил. За да го направим не е нужно да ходим в горите, планините, в чужбина или някъде другаде.

Опитваме с четене на класиците наложили се във времето и заели място в пространството.

   Всеки от тях е сложил отпечатък в литературата. Кои сме ние за да се сравним с могъществото на перото разкрило с неподражаем стил, красотата на гората, върховете бели в планината, небето, което сияе за всички същества на земята. За реките пеещи вечните си песни; сините, прекалено очи на езерата отразяващи, като огледало върховете на планините… Чудеса, които вече са описани така добре, че няма как да позволим на нашето перо да се потопи именно в такива приключения.

    Ами любовта? Нима след вълшебните слова написани в стихове, романи и дори трилъри, ние ще съумеем да дръзнем да сътворим нещо, което вече се е удало на други автори. Но автори, които са успели да надскочат времето. Но самото време не е позволило на повечето от тях да блеснат докато са още живи. Винаги е удобно да се отрича таланта. Пък и защо не? Нима трябва да си Стивън Кинг за да преуспееш? Е при нас в България трудно се получава.     Плодовете ги берат други. Издатели, които мислят само за печалбата, но не и за стила на автора, който трябва да остави поне бих казал, поне едно изречение, но забележете изречение, което все още не е написано, но да остане като новаторство в литературата. Също като стилист Капанов, да открием това, което го няма все още… А какво е това? Може би вие самият автор ще го откриете. За това вече е писано. Писано е, но предстои и да се преоткрива отново. Защо? Защото кръговратът на земята го налага. А може би сърцето дава отговорите. Отговори как да бъдем и останем истински.

    За живота, който ни обича и държи очите отворени за чудесата до нас… Чудесата на света, който тепърва някои все още не са отрили. Не са, защото там няма още сърце, има интереси. Всичко друго е майтап. А може би не? Кой знае, ако не автора дръзнал да мъчи белия лист, да тревожи перото и да му измисля все нови и нови приключения. Приключения за един неподражаем стил!

В. Софин  15.01.2023.год.