На реката на пикник
Днес с мама, баба и вуйчо бяхме на реката. Дядо дойде по-късно с колело
и донесе
безалкохолно.
Хапнахме
си кюфтета на скара, които вуйчо приготви на огъня, който баба беше запалила. Къпахме
се в реката. Пък мама е опасна. Взе, че хвана няколко рибки с ръце. Опитах се и
аз да хвана. Бягат! Мама каза, че са примесени с вода и затова трудно се
хващат. Да, но тя може! Пък аз още не зная как става това?
Мама обеща, че ще ме научи, но каза, друг
път! Щом опре до искане и все, друг път. Тропнах с краче и казах:
–
Сега искам веднага!
Такива
заповеди от моя страна не минават пред мама. Беше сложила на слънцето корито с
речна вода и ме изкъпа. Освен това вуйчо беше опънал палатка за да спя в нея.
Друг път! Казах на мама, но тя търпеливо ме мушна в палатката и се опита да ме
приспи, и то без приказка. Щом няма, няма и спане. Оставиха ме на мира.
Дядо направи няколко снимки за спомен от реката. Мама как лови с ръце,
рибки и как всички ние наблюдаваме с интерес.
После ме накара да ги пусна. Погалих
най-голямата с пръстче, а тя хукна да бяга във водата. Аз исках само да сме
приятели, а тя се изплаши. Махна с опашка и отплува в дълбокото.
Тук е толкова хубаво, че не ми се тръгваше.
Хапнахме няколко парчета, диня. Успях да се разходя в тревата като мама, боса.
Добре, че го нямаше татко, той не би разрешил. Не случайно ми казва понякога,
че принцесите са с пантофки, а не боси. Мама обаче не се притеснява от това и
разбира, че затова сме против правилата.
Е, нейните трябва да се спазват, но какво пък,
няма!
Мама казва, че съм непослушна. Аз пък
мисля, че всичките деца на земята са непослушни. Например, дядо. Баба все му
дава задачи, а той ще видим, не сега. Може ли така?
Мама казва, обаче, че дядо не бил дете. На
мен ми прилича. Цапа се като мен. Чеше се също като мен, дори и да не го сърби,
прави го нарочно.
А и с неговите смешни гримаси! И аз мога
като него, да се смея и да съм палячо. Мога,
но като се замисля май съм по-голяма от дядо. И както казва мама, не
гледай в него, защото може да придобиеш лоши навици.
Дядо и на глава да се изправи смеем се
всички в къщи. А виж на една принцеса не и отива на прическата. Поне така
казва, мама и сигурно е така.
Ами ние останахме на реката, а дядо реши,
че вкъщи щяло да му бъде по-забавно. Друг път! Вкъщи няма рибки, няма река,
няма боси крачета.
Та така. Оставихме го да си ходи през
гората покрай реката. Взе колелото и се изгуби.
Намерихме го после чак вкъщи. Трябва да е
било голямо изгубване? Дядо казва, че не се бил отклонил, а само изморил.
Не вярвам и думичка на това, което говори.
Тази вечер като се прибрахме всички вкъщи бяхме
се изморили, но не и дядо. Все пак имаше сили да прочете приказката за котарака
с чизми. А какво са, чизми?
Дядо твърди, че са ботуши, но не вярвам
котарак да носи, такива неща.
Имало едно време… - започна дядо, но аз го
прекъснах, че и сега си го има дядо.
–Умница! – похвали ме той и това ми беше
достатъчно за да се укротя, но не и да заспя.
Зная си, че утре вечер е ред на мама да
чете от любимата ми книжка за „ Дребосъчето и Карлсон, който живее на покрива“.
И
аз искам да живея там. Но мама казва, че още съм малка… Ех, веднъж да порасна.
Ще видят те, как Софи ще заживее на
покрива при Карлсон и ще си играе с Дребосъчето.
В.Софин 15.07.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар