Видеонаблюдението

 

                                                                                         

                                             Видеонаблюдението

   Поканиха ме. Бях избран на случаен принцип. После разбрах… Искаха за експеримента си ерген.

Не, че мразя жените. Напротив! Обичам ги. Но не ги разбирам! Винаги са готови да се обвържат. Или по-точно да си хванат мъж.

Пък той глупакът върви до възлюбената и се усмихва без да осъзнава, че е загубил свободата си да решава.

„Аз ще направя това. Ще бъда онова.“ -тръби мъжът, а всъщност вече е това, което е разрешила жена му.

Глупакът си мисли, че е с приятели, но винаги се намира къртица между тях. Тя докладва, че е флиртувал с чужда жена, изпил повече от три водки, и дори е дал голям бакшиш на сервитьорката, защото видите ли, била с голямо деколте.

     И тоя мискинин доскоро ерген, вече е безвъзвратно загубен за свободното общество след работа. Съпругата с хитрост отбива идеите и мераците му. Променя наклонностите, и извайва от това доскоро мислещо същество, безгръбначно, което вече няма лично мнение.

Всъщност има. И то е, това на жена му, под  чието видеонаблюдение е постоянно, той.

   Избран на случаен принцип. Всъщност изкуствения интелект ме беше препоръчал.

Четиридесет годишен улегнал господин с изградени лични навици, необвързан, избягващ срещи,  които биха спомогнали да го заведат до венчило.

  Същевременно срещу мен три изкусителки на по- двадесет и пет години, с тела на богини, усмивки които контролират мъжкия поглед, и чар дето не търпи отказване…

Изкуствения интелект  беше метнал съблазнителната въдицата с куката накрая.  Очакваше се да я захапя, аз.

Атакуваха ме заедно. Изваяни дълги крака, предизвикателни деколтета и трудно, устоим чар.

Налагаше се да избирам. Лошото беше, че бях хлътнал и по-трите. Сякаш чух отнякъде стар виц: „И трите дядо попе и трите!“

За съжаление експериментът беше лишен от волности. Или избирах една и минавах под венчило с нея; или милионът, който щях да спечеля оставаше за трите изкусителки.

Видеонаблюдението не бездействаше. То залавяше успешно всяка моя усмивка, поглед, заиграване с чувствата на дамите.

Претеглях на ум за и против. Но, колкото и да местех трите царици в полето на царя, не можах да избера една. А те, милите ме желаеха. Прочетох го в очите им.

За съжаление, устоях.

Не бях забравил видеонаблюдението. Контролът, който ме пазеше от посегателства. Спираше мисленето ми в зародиш.

Вече бях обвързан Преди не го знаех. Сега го узнах. Бил съм моделиран, вкаран в пътя, без право на отклонение от него.

В къщи ме чакаше мама, която контролираше положението с думите:

„Не те заслужават, не те разбират!... Жените мислят само за парите ти, които си спечелил с честен труд. Аз се грижа за теб. Уйдисвам ти. Срещаш се с приятели, приятелки. Свободен си. Днес си тук, утре в Лондон. После Париж, а защо не и Токио?“

Както винаги мама е права. Тя контролира видеонаблюдението. Приятелите ми и те, всички.

При това как да се обвържа. Четиридесет годишен улегнал господин с изградени навици, лично контролирани от мама… Как?

Изкуственият интелект ме определи като ненадежден, и се прехвърли автоматично към друг кандидат годен за обвързване. Ерген, със завиден бизнес, богат и без майка…

    Бих казал, жалко! Изгубена кауза! Парите при пари отиват. Щеше да пипне не жената, а паричките, а после да се освободи от излишния товар като се разведе…

Видеонаблюдението беше готово да отчете експеримента като успешен! Изкуственият интелект раздаваше пари, но ум не даваше.

В. Софин 9.07.2024год.