И тази сутрин като другите,след работна нощна смяна,минавам по-край
библиотеката на четвърти квартал. Поглеждам нагоре към нея,и въздишам. Тъга
превзема мислите ми . Спомена нахлува в мен с цялата си сила. Връща ме отново в
онзи незабравим ден,когато още невръстно хлапе,водено от майка си прекрачих за
първи път градското светило. Светило казвам,защото книгите са истинска голяма
сила. Притежават мощ,която помага на всеки един от нас хората. Четейки човек,не
само се обогатява духовно,научавайки всичко за света,но и става по-
добър,възвисен. Още помня,незабравим първия досег с книгите. Цветните
илюстрации на приказките. Вълшебните знаци на буквите,които лека,по-лека станаха
понятни за мен. Пред моя любопитен поглед се разкри един прекрасен,нов
неподозиран свят. Нямах търпение да прочета,трите книжки,които взимах за четене
от библиотеката. Да ги върна,колкото се може по-бързо за да може, и друго дете
като мен да се докосне до красивото,интересното,поучителното. Именно книгите са
тези символи,които помагат на човек,да стане добър,възпитан,умен,и го спират да
тръгне по-онзи лош път,по който някои излъгани поемат. Освен,че ни учат на
само-дисциплина,те ни показват,разликата между пошлото и доброто. Вземайки в
ръцете си нова,не отваряна още книга,вдишваме от мириса на прясно отпечатаните
букви с мастило. По гръбнака ни преминават тръпки на очакването,неизвестно още
не изследвано пространство в страниците на познанието. Прочитайки цялата книга
,човек изпитва тъга,че няма още от същите вълшебни думи,които са успели да го
омагьосат.,,Изядена”от корица до корица,вече оказала положителен ефект върху
мозъчните гънки,добрата,истинска класика,никога не може да бъде забравена.
Препрочитайки в бъдеще, книгата от любим
автор,ни връща във времето,когато за първи път сме я разгърнали. Пак следим с
упоение изписаните,,магични”думи,спираме се на отделни,любими пасажи,опитваме
се да ги ,,попием”в нас завинаги.Щастливата тръпка от миналото,отново ни
спохожда.
Докоснал с нетърпение книгата,днес аз пак я разтварям с
неизразимо удоволствие. Нито компютъра,нито телевизора или киното,които също
притежават своята магия ,могат да заменят това сладко чувство на досег с нея.За
да не губим ,,връзка”между нас хората,както се казва,нужно е да се учим от тях
цял живот.
Живеейки днес в трудно,сурово време,човек четейки ,добива
образование,култура.Става интересен събеседник,научава много думи,борави с нови
термини.
Не случайно
казват,,силата”е в ,,знанието”. А успеем ли да го притежаваме,тогава
ставаме неизмеримо богати. Ще ни бъде по-лесно да вървим по- трудната пътека на
днешния сложен,,трънлив”бих казал живот! Обичайте книгата,не я
подминавайте,четете!? Само тогава ще разберете силата на думите в словото. Вярвам
то ще помогне на всички нас хората в
неприятни ,житейски моменти.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар