Самотата

Най-големият бич божи на 21-ви век е самотата. все повече хората се отчуждават един от друг. За това помага на първо място кризата в обществото ни, компютрите, телевизорите, начинът ни на живот.
Вярно, понякога компютърът спомага за развитието на приятелски и любовни чувства, но все пак друго, бих казал, е животът, непринуденото общуване.
Кога човек е самотен? Може да сме заобиколени от доста хора, които да ни говорят, но въпреки това да се чувстваме самотни. Това е така, защото не можем да намерим общ език с другите, особено ако не отговарят на нашия интелект, приказват празни неща или ползват езика си само за интриганстване.
Но ако човек намери един единствен себеподобен, който го разбира дори само с една дума, тогава, естествено, той не е самотен. Двамата си пасват, имат сходни качества и теми за разговор, които истински ги вълнуват. Тогава може и да поспорят. Истината се ражда в спора, всеки го знае!
Разходка със семейството сред природата също оказва благоприятно влияние върху самотата. Да споделиш с най-близките си същества какво те вълнува, да се помайтапиш, да усетиш, че си желан...Това е най-добрият цяр срещу самотата.
Или разковничето е в умението да се общува. Не само в интернет пространството, а в истинското, живото и неподправеното. Такова е любовта, приятелството. Споделиш ли тревогите си, не ги криеш, и получиш добри съвети, това пречи на самотата да те обземе.
Но ако все пак това се случи, трябва да намериш алтернатива, която да ти помогне да продължиш нататък. Вземаш си някакво животно - куче, котка папагал, рибки. За нещо живо, за което се грижиш и му говориш, особено на кучето, имаш чувството, че то те разбира - гледа те в очите, маха с опашка. И то също е щастливо, защото е с теб и не изпитва самота.
Мисля си, че животните в зоологическата градина също изпитват самота. Който е свикнал да бъде свободен, той трудно се адаптира към този нов живот. Заболява, понякога умира. Просто тъй е устроена природата.
Защо кучето е зло? Вързано постоянно на синджир, без много общуване от страна на господаря си, то става злобно не от друго, а защото е самотно.
Всеки от нас иска внимание и разбиране от околните. Така е и с децата. След като родителите, забързани в личното си всекидневие, не им обръщат нужното внимание, естествено е те да се отчуждят. Тогава заживяват в свой собствен измислен свят, в който възрастните просто ги няма. Затова, колкото и да  ни е трудно, не трябва да забравяме, че децата са част от нас. А за да бъдат добрата ни част, необходимо е просто никога да не ги забравяме. За тях общуването е нужно така, както въздухът за живите същества на планетата.
Или, казано по-просто, за да ни има утре, не само днес, нека общуваме помежду си. Но само с езика на любовта. Оставете омразата, завистта, не бъдете алчни. Обичайте природата, запазете детското у себе си, защото то е чисто, неопетнено. Ако всеки от нас намери време да общува с любимите същества, които обича, тогава никога, ама никога, бих казал, не ще се почувства самотен!
В.Софин