В магазина

Нашенец влязъл в столичен магазин да разгледа.
-Какво обичате? -попитала учтиво продавачката.
-Ами аз обичам много неща-добро пиене, хапване, а и хубави жени като вас също не бих отказал! рекъл нашенецът.
-АЗ ви питам,господине,ще желаете ли нещо? запазила самообладание продавачката.
-Ами зависи какво можете да ми предложите? -заявил купувачът.
-Не виждаш ли стоката,бе,дурак с дураците! ядосала се не на шега тя.
-Ако мога да видя какво е това дурак и ми хареса,и става за ядене,може и да взема.Зависи и от цената,дали е скъпо...
При тези думи на нашенеца продавачката извикала,вече извън кожата си:
-Дурак си ти бе,тъпчо! Това значи,че си глупак,селянин прост! Върни се в кочината, откъдето си изпълзял и не идвай в града да говориш глупости! Ядосваш само хората -треснала тя обидни думи в лицето на нашия купувач.
-Я само без обиди! Тук си, за да  ми предложиш нещо да купя, а не да ми държиш такъв тон! - отвърнал невъзмутимо човекът от провинцията.
-Откъде се взе, бе!?
-Как откъде! От наше село- Зевзек се казва. Не си ли го чувала?
-Охрана, охрана,къде сте да ме спасите от селяндурите, които се разхождат в магазина ни! -ревнала,изнервено с глас продавачката.
-Аз сам ще си изляза. - отговорил нашенецът. -Тук, в столицата, човек явно не може да си купи нищо освен ядове!...
Тръгнал си сам, доброволно, без да дочака бабаитите, които се втурнали да го изгонят.

В.Софин