Привилегията - да живеем в стрес!

Всеки един от нас,днес живее в стрес. Често пъти напрежението ескалира в нас. Под влиянието на стреса ,започваме да правим грешки,които понякога се оказват фатални. Например: В две различни професии, понякога съществуват еднакви отговорности. Изморен,отегчен заварчик,бързал да приключи прекалено дългия си работен ден. Трябвало да завари в товарен камион,появили се пукнатини,които след преглед от страна на шофьора били открити. Но,понеже бил доста изморен,пък имал и семейни проблеми,,кой ли ги няма днес”,заварил,не заварил,махнал с ръка и казал,че е готово. Потегля шофьорът на дълъг път. На магистралата от високата скорост,незавареното се къса и разпада. Камионът се обръща и помита пътуващ автобус с пътници. Част от тях загиват,други остават сакати за цял живот. Шофьорът на камиона също загива на пътя. Всички обвиняват именно него за нелепата катастрофа.Той мъртъв,не може да се защити,нито да обясни,защо се е получило така. Заварчикът може изобщо да не разбере,какво е станало изобщо. Катастрофата променила доста човешки съдби,благодарение на грешката му,която все пак не била направена нарочно. Всеки един от нас знае,колко е трудно да се работи с хора. Лекар се бори в болницата за живота на пациентите си. Всеки ден той се сблъсква с различни хора,съдби. Като лекар,трябва да бъде ,,свръх „човек. Да може ,да изтърпява ,незаслужените обиди,хвърляни понякога направо в лицето му,повечето от които незаслужено. Освен това,трябва,да води спокоен семеен живот в пълното със стрес общество. Но,ето,че в края на дежурството си лекарят изморен от оплакванията на прекалено многобройните си пациенти за деня,поставя грешна диагноза. През нощта болният прекалено слаб умира. Близките на починалия са готови да разпънат лекаря. Според тях,той е лекувал неприемливо техния роднина и е виновен. Обаче,все пак лекарят е човек,не е бог. Ако е станало така,той,не го е направил умишлено. Но след дългия изморителен ден с различни пациенти и многобройните диагнози,които той е трябвало да постави лекарят може и да сгреши. Вместо институциите да го защитят,те го разпъват.Докажат ли близките на починалия,че е виновен,лекарят ще бъде заклеймен,за цял живот. Докато заварчика,ще се измъкне,,сух”от ситуацията,доктора,напълно възможно е да лежи в затвора. За това,понякога хората,не виждайки повече далеч от себе си,не само,че са несправедливи,но и никога не могат да си представят,че и те могат да сгрешат. Колко шофьори отнели нелепо на пътя човешки живот са осъдени ефективно? Повечето са с условни присъди. Така,че когато отиваме,независимо къде,било на преглед в болницата или на работа да бъдем толерантни един към друг. Да забравим,че живеем в изтъкано от нерви общество. Животът е чудо ,и като такъв,нужно е да се спазват правила и норми. Вярно трудно е в стреса,който постоянно изсмуква силите ни и мисълта постоянно бяга от нас да се съсредоточим,но иска се малко усилие за да бъдем,,човеци”. Да не съдим по-една единствена грешка човек,да се поучим от нашите собствени,да бъдем хора,истински,които виждат,усещат и чувстват всичко наоколо,защото всички крачим по несигурната пътека,наречена-живот!

В.Софин