Оказва се , че в нашия модерен свят да обичаш също е изкуство.Забързани в
сложното житейско ежедневие ,тормозени системно от безработица и
невъзможност да си платим
сметките ,ние забравяме какво е любов.
Да обичаш ей така ,без корист,хората,да се опитваш да помагаш на нуждаещите се ,да се
раздаваш изцяло за тях, това действително е изкуство.
Така също да уважаваш половинката до теб,да показваш изцяло с действията си,че я обичаш.
Да умееш постоянно да изненадваш с нещо приятно ,с думи да градиш любов - за това трябва
да притежаваш талант или да владееш изкуството да обичаш до съвършенство.
И въпреки срещаните трудности в живота на всеки от нас трябва да намерим сили да се
усмихнем,да бъдем любезни ,да успокоим човека отсреща .Така с думи и с действие ще
докажем дори на онзи,който мрази всичко и всеки и не знае защо го прави ,че наистина
съществува тя-обичта!
Може би някой ще махне с ръка и ще каже ,че не си заслужава такова себе-раздаване.
Напротив ,бих казал,да видиш срещу себе си чуждата усмивка ,да чуеш приятен топъл
глас-едва тогава ще осъзнаеш, че действително си е заслужавало да се стараеш да бъдеш
такъв.Защото да си обичан също е изкуство.Но за да го постигнеш,първо трябва да дадеш
нещо от себе си.Какво е то?Това е неопетненото и чисто сърце,в което липсва интригата,
завистта,омразата.Няма в него алчност,няма измама.То е пълно с любов.Всичко наоколо го
радва-красотата на деня,полъхът на вятъра,дъждът.Дори пренебрежението и обидите на
някои не могат да отчаят такова сърце,което е постигнало изкуството на любовта.
когато човек раздава обич,съвсем естествено е и да получава обич.Това значи ,че е постигнал
изкуството да обича,а също така,че е обичан.Максимата „Правете любов,а не война!“ми се
струва особено подходяща в нашия объркан свят.Изтрием ли негативизма у себе си,значи сме постигнали основното.А то е да не мразим - хората, а още по-малко - животните.С действията
си да покажем,да се борим за баланса в природата;обичаме света,защото живеем в него.И щом
е така,да направим възможното той да бъде прекрасен.
Именно изкуството да обичаме и да ни обичат ще постигне това.Но за да го овладеем,всеки от нас,хората,трябва да си зададе въпроса: „Защо сме родени,по прищявка на родителите си или сме грешка на природата?“ Ако помислим, ще осъзнаем,че нищо на този свят не е случайно.А това означава,че не сме родени само за алчните си лични амбиции.Ние,хората,бих казал,сме родени да овладеем изкуството да обичаме и да сме обичани?
В.Софин
сметките ,ние забравяме какво е любов.
Да обичаш ей така ,без корист,хората,да се опитваш да помагаш на нуждаещите се ,да се
раздаваш изцяло за тях, това действително е изкуство.
Така също да уважаваш половинката до теб,да показваш изцяло с действията си,че я обичаш.
Да умееш постоянно да изненадваш с нещо приятно ,с думи да градиш любов - за това трябва
да притежаваш талант или да владееш изкуството да обичаш до съвършенство.
И въпреки срещаните трудности в живота на всеки от нас трябва да намерим сили да се
усмихнем,да бъдем любезни ,да успокоим човека отсреща .Така с думи и с действие ще
докажем дори на онзи,който мрази всичко и всеки и не знае защо го прави ,че наистина
съществува тя-обичта!
Може би някой ще махне с ръка и ще каже ,че не си заслужава такова себе-раздаване.
Напротив ,бих казал,да видиш срещу себе си чуждата усмивка ,да чуеш приятен топъл
глас-едва тогава ще осъзнаеш, че действително си е заслужавало да се стараеш да бъдештакъв.Защото да си обичан също е изкуство.Но за да го постигнеш,първо трябва да дадеш
нещо от себе си.Какво е то?Това е неопетненото и чисто сърце,в което липсва интригата,
завистта,омразата.Няма в него алчност,няма измама.То е пълно с любов.Всичко наоколо го
радва-красотата на деня,полъхът на вятъра,дъждът.Дори пренебрежението и обидите на
някои не могат да отчаят такова сърце,което е постигнало изкуството на любовта.
когато човек раздава обич,съвсем естествено е и да получава обич.Това значи ,че е постигнал
изкуството да обича,а също така,че е обичан.Максимата „Правете любов,а не война!“ми се
струва особено подходяща в нашия объркан свят.Изтрием ли негативизма у себе си,значи сме постигнали основното.А то е да не мразим - хората, а още по-малко - животните.С действията
си да покажем,да се борим за баланса в природата;обичаме света,защото живеем в него.И щом
е така,да направим възможното той да бъде прекрасен.
Именно изкуството да обичаме и да ни обичат ще постигне това.Но за да го овладеем,всеки от нас,хората,трябва да си зададе въпроса: „Защо сме родени,по прищявка на родителите си или сме грешка на природата?“ Ако помислим, ще осъзнаем,че нищо на този свят не е случайно.А това означава,че не сме родени само за алчните си лични амбиции.Ние,хората,бих казал,сме родени да овладеем изкуството да обичаме и да сме обичани?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар