КУЧЕТО НА ДЯДО.

В родното село на баща ми ,бях заведен на гости при дядо и баба.Бях малко хлапе,някъде към пет,шест,години,Интересувах се от игри,които самичък измислях с волята на въображението.Играя си унесен в двора и не виждам петела на дядо,как зяпа ядосан в мен.Безмълвен се хвърли,виждайки поредния натрапник,който е  нарушил спокойствието на терена му.Забелязах го едва в последния момент,как се сурна бързо и ме подгони разярен.Аз бягам изплашен,петела ме гони.Настигна ме и започна да кълве голите ми пети обути в сандали.Най после с триста зора изкачвам пъргав дървените стълби от пред на къщата,и бърз като вихър се шмугвам вътре в стаята при татко запъхтян.                                                                             --Какво правиш,защо не си играеш отвън?—попита ме татко—Сега му е времето,ще седиш вътре през зимата.                                                                                                                                                          --Е добре,щом трябва ще изляза.-казвам аз и надзъртам предпазлив навън.  Погледнах на дясно ,погледнах в ляво никъде не видях белия герест петел на дядо.Навярно е отишъл в кокошарника,помислих си аз.Слизам по скърцащите от дърво стълби и тъкмо тръгвам към другия край на двора,когато петела,който през цялото това време ме е следял и чакал да направя своята грешна стъпка,излезе зад гърба ми и отново с голямо ожесточение ме подгони.Той ме гони,аз бягам.Нали е по пъргав от мен стигна ме и пак започна да ме кълве.Аз съвсем изплашен,бягам не къде да е, а право към кокошарника.Видял това петелът пощуря.Навярно си мислеше,че съм крадец,който ще вземе безнаказано някоя кокошка от семейството му.Чул врявата отвън баща ми,излезе на стълбите за да види какво става.Позасмя се отначало,после видя,че съм в безизходно положение и се втурна да ми помогне.Аз бягам,петела ме гони.Баща ми от своя страна също следва пернатия ,кълвящ юнак,докато успя най-сетне да го хване.Аз изплашен , накълван успях да се добера до скърцащите стълби и си влезнах вътре в къщата разреван.На другия ден дядо,който беше свикнал петела да го буди с кукуригане за малко да се успи.Запитал баща ми,какво е станало,защо не го чува да пее.Той му казал,че е заклан и сготвен.

--Защо така.Кой сега ще ме буди сутрин?Кой ще пази двора и кокошките?Петелът Гошо ми беше,като куче,не допускаше външни хора да влизат.-рекъл дядо на баща ми.—Трудно ще си намеря такъв упорит пазач за двора.

--Ама аз ,заради детето.Синът ми беше гонен и кълван.Ядосах се, и за това сега се готви в тенджерата.-отговорил баща ми на дядо,сигурен,че той ще го разбере.

--Е добре де.Имал си право.-отсякъл дядо.-Внукът ми е по- важен от Гошо.Но все пак ти казвам,че трудно ще си намеря по-верен и самоотвержен пазач от петела.

Така баща ми успя да ме спаси.Все пак , не забравих никога белия герест петел Гошо.Как само се носеше устремно в двора , загрижен единствено за кокошките ,които бяха неговото семейство.Гошо бе,, кучето”на дядо .Вършейки съвестно работата си беше загинал,виждайки в мен натрапник.Също като Гюро Михайлов,не беше отстъпил от поста си.Докрай бе останал ,верен и наперен!

В.Софин