сряда, 11 март 2015 г.

Страхът - ефикасно средство за манипулиране на нацията



Отдавна, много отдавна, още от древността е възникнал страхът. Страхът от неизвестното, от трудното, непреодолимото…
Днес нарочно подклаждан сред обикновените хора, той е отлично средство за управление, чрез манипулиране на беззащитните и слабите.
По времето на Социализма, беше необходимо, човек да мери приказките си. Не за друго, а защото можеше, като нищо да пострада и дори да влезе зад решетките. Навсякъде имаше създадена мрежа от доносници, които дебнеха, нищо не подозиращия гражданин и докладваха съвестно на тогавашните власти. Щом някой, пуснеше неправомерен лаф и капана щракваше. Изплашен пострадалия се опитваше да се защити, но всичко бе напразно. Машината, която властта беше направила се задействаше и смилаше, невинния, който просто тогава искаше да разкаже смешен, политически виц.
Така чрез страх и подчинение, тогава хората се държаха на разстояние, като непрекъсната мереха приказките си.
След епохата на Социализма, трайно на гости у нас се настани страхът. Чувствайки се съвсем  удобно, той вся паника в душите на всички хора. Страх, че всеки момент може да останем без хляб и препитание. Всичко това гнети и мъчи новия човек, търсещ право и истина в наложената демокрация. След приватизацията на държавни предприятия и учреждения, навсякъде в душите ни се настаниха трайно на гости неочаквани страхове. По улиците объркани от трудния живот и невиждащи дъното от което трябваше да се оттласнем вървяха хора и говореха, сами на себе си. Други не издържали стреса и напрежението около им, се самоубиваха. Това според тях било начин да се избяга от немотията и неразбирателството пуснало корени сред нашето общество. Младите   по силни хора духом предпочетоха да напуснат България за да търсят щастието, другаде в чужбина. Но и там не е лесно. Особено, ако не се знаеше езика. Всеки можеше да ви излъже и превърне в обикновен подчинен роб. Роб, който няма право дори да яде, ако не му е разрешено от чорбаджията.
Страхът! Гадния страх пълзеше а и днес пълзи навсякъде и скапва, настроението на всички ни. Политиците обиколени от охрана, също изпитват затруднения. Въпреки парите си, те не са щастливи. И как да са, когато дори една свободна крачка не могат да направят отвън. Охраната непрекъсната ги следва с цел да ги предпазва от народната любов. Нима те се страхуват от нея?
Всекидневно у нас, всеки е подложен на изпитание. Дали на улицата, няма да бъдем нападнати, ограбени и бити, не за друго а защото крадеца не е открил нищо ценно в джобовете ни. Дори и през деня, човек не може сам да щъка безцелно в безлюдни места, защото рискува живота си.
Страхът е насаден и от разбитите пътища в страната ни. Не всички са шофьори въпреки, че въртят или поне се опитват да въртят воланите на колите си. Знаците не се спазват нарочно.  Пешеходеца изпитва страх, когато пресича улицата на зебра. Колкото и да се оглежда, не знае кога точно внезапно недоволни спирачки ще изскърцат пред него и косата му дори да я няма, ще се изправи поникнала отново.
Паника и страх във времето, което отне чрез измама домовете на много хора у нас. Пълзящ великодушно в душите ни, той унищожи общуването между нас. Негово величество страхът за оцеляване в немотията, накара хората да се скрият, като мишки по домовете си. Всички явно мислят, че това са последните добре устроени крепости, които ги предпазват от обикалящата ни действителност. Уви! Доста често тези миши дупки са ипотекирани от банките и хората остават беззащитни навън на улицата, където загиват…
Безизходно положение… Страх от бъдещето… От всеки следващ ден… Всичко около нас се разпада. Приятелство, усмивки, сигурност. Дори и природата и тя горката е объркана, постоянно ни подлага на изпитания.
В тунела пред нас, все още няма дори искрица светлина, която да внесе поне малко топлина във вледенените от страх, наши сърца. Топлина в отношенията ни, която всички да открият отново,  за нов по разумен свят. Свят без насилие и страх. Свят в който липсват изкуствени усмивки и напрежение. Един свободен свят!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар