Срамежливия ухажор

    След дълги опити на запознанство, най-после срамежлив младеж успял да покани момиче на среща. За да се представи по-добре, той самостоятелно изгладил панталона и ризата си; лъснал обувките до впечатляващ блясък; избръснал грижливо лицето и дори се подстригал. Наконтен, като младоженец , пътьом купил от цветарския магазин, дъхави сини теменужки. Подготвен така със свито от срам сърце, нашия млад герой отишъл на срещата пред киното. Докато чакал да се появи дамата, която поканил, не спрял да разтяга уплашените от притеснението на очакването крака. Правел две крачки напред и после кръгом в казармен стил обратно. Най –после, когато почти бил сигурен, че срещата няма да се състои, обекта на неговите въжделения се показал пред погледа му. Изтупания до блясък младеж, усмихнат до уши се втурнал да пресрещне девойката. Съвсем нечакано дори за него, взел че се подхлъзнал на тротоара и паднал точно пред краката на дамата. Скромното букетче от дъхави теменужки изскочило немирно от ръката му и също се приземило долу пред момичето. От срам ушите на младия човек станали алено червени. Изправил се, вдигнал теменужките издухал праха от тях, изтупал  панталона с една ръка и като направил сложен реверанс успял да ги връчи в момичешките, нежни ръце. Объркана от току що видяното на живо представление, девойката поела омачканото букетче и промълвила:

-Траяне! –така се казвал младия неопитен ухажор. –Ти  май нарочно  падна за да ме впечатлиш? Е успя!

На изречените  думи от момичето Траян не казал нищо. Смутен пристъпвал от крак на крак, съвсем объркан и притеснен.

-Къде ще ходим? –попитала Теменужка. Пламналото от изгарящ срам лице на Траян се опитало да каже нещо, но не успяло, защото езикът му го предал. Отворил уста, но освен едно „А”, друго не успял да каже. Усетила Теменужка, че Траян не може да обели дори дума от притеснение. Хванала мълчаливкото под ръка и сръчно поела инициативата.

-Това с теменужките, беше добър ход от твоя страна –казала тя. – Хайде да отидем в ресторанта на гарата. Там, ще си поговорим и ти ще се отпуснеш!

Най-после успели да влязат в заведението, където ваза с цветя на маса ги очаквала явно с търпение, защото не мръднала изобщо при появяването им. Седнали на меките столове, които нямали нищо против и поръчали по-питие. Дамата на Траян взела чаша червено вино, а той водка. Тя била купена целенасочено от него, за да разчупи леда между двамата, като успее да отвори устата му. Теменужка оценила като положителен външния вид на Траян, но не разбрала, защо той все мълчи.

-Кажи нещо! –рекла тя. –Досега все аз приказвах, сега твой ред е!

Въпреки любезната момичешка покана Траян успял, пак да каже само едно „А”. После с щракане на пръсти повикал келнера, посочил празната  чаша и с вдигане на пръст поискал още една водка. При това го направил с талант, защото не казал и дума.

-Няма ли да си поръчаме нещо за вечеря? –взела пак думата Теменужка. –Гладна съм!

-Ами поръчай! –едва, едва се чули Траяновите измъкнати силом думи.

-Траяне, да не би името ти да е такова, защото все мълчиш? Че кажи нещо бе!

-Кво например!

-Как кво бе!? Защо ме покани?

-Ами… да пийнем …! –смотолевил  все още не отпуснатия, вързан език на младежа.

-Само за това ли? За да имаш другарче за пиене?

-А не… ами…! Поканих те за да мога да гледам очите ти. Те са едни такива хубави… Привличат ме, като магнит…! А и…

-И какво друго? –прекъснала Траян Теменужка. Тя била изненадана от изказването му. Явно водката започнала да действа, защото езикът на ухажора внезапно се отвързал.

-Ей, келнер! –извикал Траян на преминаващия покрай него гарсон –Я донеси, донеси още една водка!

-Ти Траяне да не би, да си пияница? –обзета от съмнение Теменужка хвърлила в лицето на срамежливкото тия думи и зачакала отговора, който не закъснял.

-Кой? Аз Траян! Никога! Просто бях впечатлен от розовите твои устни; от чаровната усмивка на лицето; косата ти, ухаеща на горски теменужки…!

-И само това ли!? –не издържала любопитна временното мълчание на Траян Теменужка и го подканила отново да отвори уста.

- А не! Роклята ти на цветчета е уникална. Герданът спускаш се от лебедовата твоя шия към деколтето, което загатва изящните ти форми, също впечатлява…!

-И това ли е всичко? –попитала Теменужка Траян.

-Не Теменужке! Начина по-който примамливите твои устни се разтварят, за да покажат белотата на зъбите, наредени като мъниста. Устата която усърдно в момента дъвче храната, сервирана от келнера… ръцете сръчно стискащи ножа за месо и вилицата … показват, колко точно си усвоила етикета на правилното хранене…

-Я виж ти! – поруменяла Теменужка от обясненията на ухажора. После неочаквано за него протегнала крак, увенчан с токче и настъпила лъснатото бомбе на едната обувка на Траян.

--Ох! –изненадан от маневрата на дамата изохкал ухажора. –Ама, какво ти става…?

-Става ми това, че ми се танцува! Пък и точно сега, оркестъра изпълнява блус.  Какво ще кажеш? –обърнала  теменужните си очи девойката към Траян.

-Ами… -леко се замислил той. На дама не се отказва…

-А така де! Така те искам! –казала Теменужка и двамата се завъртели на дансинга. Съвсем неопитен, никога не познал танц в живота, Траян постоянно настъпвал момичето.

-Ти какво Траяне? Решил си да ме убиеш ли?–пошегувала се Теменужка. Сконфузен ухажора казал:

-Ами не! Просто съм изненадан от стройните ти крака обути в елегантни токчета. А и чорапите ти…

-Какво за тях? – прекъснала го с очарователна усмивка Теменужка.

-Ами… много са шик. Едни такива… мрежести, изкусителни….

-И само това ли? – подканила девойката, ухажора да отвори отново уста.

-А не! Начина по-който танцуваш… по-който извиваш изкусително тялото си, докато аз едва успявам да придържам с една ръка тънката ти талия… А с другата, обгръщам нежните ти рамена. Всичко е толкова пленително в теб Теменужке, че предизвиква в мен неописуемо вълнение… Това  ме кара, да треперя, като лист застрашен от откъсването на бурен вятър, който играе с нервите му.

-Ти! Ти! Ти! –размахала заканително пръст Теменужка срещу Траян.

-Да Теменужке! –отзовал се веднага той.

-Изкусител такъв! Да не би случайно да си поет?

-Не просто съм романтик! Ето и сега като те погледна виждам, изписаните твои вежди, които се повдигат озадачени срещу мен; виждам закачливата ти усмивка; бенката… мъничката бенка, която гледа право в мен и сякаш нещо ми говори…

-Стига толкова Траяне! Само едно не разбрах. Защо отначало мълчеше, като риба и чакаше само аз да говоря?

-Как защо? Нямах кураж…

-И как така го доби срамежливецо? А не казвай! Сетих се! Водката! Тя е причината, нали?

-Не бих могъл да знам, но щом твърдиш, може и така да е… -съгласил се Траян с доводите на девойката.

Тази вечер неочаквано и в двамата се зародил любовен пламък. Докато изпращал момичето, нашия срамежлив млад герой, не спрял да приказва.

-Виж луната!

-Какво за луната Траяне? Да не би да ми я свалиш сега? –пуснала усмивка Теменужка.

-Не, не бих могъл! Виж само как се е облещила. Изглежда така сякаш е впечатлена от срещата ни и с радост показва пътя… Виж звездите…!

-Да не би тях, сега да смъкнеш? –попитала нетърпеливо Теменужка.

-Не! Не бих могъл! Звездите, като блестящи диаманти светят изненадани от пъргавата ти походка… докосват в тъмното токчетата, които хвърлят блясък на паважа, която учуден примигва от образуваната сянка.

-А стига бе! Ласкател! – не издържала Теменужка офанзивата на Траян и пак го прекъснала.  Залисани в разговор не усетили, кога зората сипнала. Събудени от нея птиците от близкия парк, подели любовна песен.

-Я, кога съмна? –изненадан рекъл Траян.

-Да вярно! Съмна! И аз не разбрах, как стана това вълшебство..Но съмна! Благодарение на теб…

-А не! – не се съгласил Траян заслушан в птичите песни. –Чуваш ли, как омайно пеят птиците в парка?

-Чувам. Не съм глуха! – сопнала се Теменужка, внезапно досетила се, че е забравила теменужките на Траян в ресторанта и от това разбира се и станало неприятно.

-Теменужке, тия песни, дето птиците пеят са за любов…

-И какво от това? –изморена девойката внезапно се прозяла.

-Ами… Какво да ти кажа? Те пеят за нас. За нашата зародила се през нощта дружба.

-Как пък не! –оспорила веднага твърденията на ухажора Теменужка.

-Чуй! Чуй… Послушай!

-Какво да им слушам, не виждаш ли, че вече почти съм заспала?

Без да обръща внимание на отговора на девойката Траян рекъл:

-Денят се ражда с любов и за любов…

-Е стигнахме най-после! –прекъснала диалога на ухажора Теменужка. Неусетно пред погледа и на двамата, изплувал огрян от слънцето дома на момичето.

-Ето тук живея! –показала стълбите на бащината къща Теменужка.

С неочакван дори от самия него, порив Траян пуснал ръката на девойката и припнал пред нея. Навел се гъвкаво пред стълбището и казал:

-Благословени стълбите, по-които стъпва нежния ти крак! –възкликнал той, коленичил и ги целунал.

-Какво правиш? –удивила се Теменужка. –Защо целуна студените стълби, вместо топлите ми устни…?

-Ама… Може ли?

-Сигурно! Не знам! Опитай бе! Глупак такъв! –подтикнала към действия срамежливкото Теменужка. Озадачен Траян  прегърнал момичето и започнал страстно да го целува по-устните. Наблизо две котки, обзети от любовен плам, също задълбочено вършили работата си. Какво да се прави. Светът е роден за любов. Без чувствата които бушуват в гърдите ни, нищо не е сладко, но и нищо не е по горчиво, като виното и тръпчивия пелин.

В. Софин