Кокичета за празника

              Обичаше жена си Герчо. Ах, как само я обичаше! Трепереше за нея. Но имаше защо. Тя готвеше вкусни гозби, переше го, а  и вечер дори топлеше леглото му. А и две деца му бе родила, истински гълъбчета. Как да не я обича!? Като погледнеше в очите и Герчо се разтапяше, като восък от запалена свещ.  Едни такива вежди, една такава сгряваща усмивка! А и сълзите които тя ронеше хълцайки, когато чуеше, как днес хората страдат обзети от немотия и безпомощност го караха да мисли, че Нуша е съвсем искрена и чиста, истинска майка, грижовна и състрадателна.

Именно за това Герчо, който над всичко друго най много обичаше жената си, гледаше винаги да бъде готов с подаръка за осми март. Още от януари, той скришом събираше пари за празника. Искаше неговата Нуша да бъде щастлива, когато поднесе впечатляващ оригинален подарък в милите ръцете, които го обгръщаха с любов.

И тази година, като всяка друга Герчо бе успял да събере петдесетина  лева. Ден преди осми март той усилено мислеше с какво да изненада милата за да види нейната лъчезарната усмивка, как сгрява сърцето му.  През затормозения мозък на Герчо преминаха камара неща,  необходими и привлекателни за кухнята на Нуша. Въпреки това, той не беше удовлетворен от мислите си, в които виждаше, как взима тиган и милата разбира се, като нищо и с право ще го удари с него. Дали пък да не купи тенджера под налягане! Ами ако Нуша сгрееше вода в нея и го попареше? Миксер ако вземе, току виж миксирала него. Умислен Герчо стигнал до заключение, че подаръка трябва да бъде нещо, с което милата няма да бъде принудена да използва срещу него. Да но, ако купи пак цветя, като нищо ще му каже, че всяка година взима едно и също. Всеки знае, че еднообразието убива любовта!?

Ами сега? Трудна за решаване работа. То ако беше лесна, много мъже щяха да оцелеят след злополучно връчения им неуместен подарък. Герчо все още помни, как негови колеги се оплаквали именно за това. На един му бяха пукнали главата с тиган, друг го бяха попарили, а трети почти го бяха накарали да изяде розите при това заедно с бодлите. Имало дори такива,които били поставени на специална диета от половинките си на хляб и чубрица. Именно затова,  Герчо мислел и претеглял, това ли, онова ли. Най после целия пламнал в пот стигнал до решение. Ще купи гердан. Ами ако милата, реши да го удуши с него, когато я ядоса? Влязло съмнение в душата му. Щом му хрумнало това и отново се отказал. В крайна сметка, все пак стигнал до заключение подаръка да бъде пръстен и обеци направени от сребро. Хем, малки, хем милата Нуша няма, как да ги употреби срещу него.

Спрял с колата пред един бижутериен магазин направо на улицата. Тъкмо слизал от нея, когато двама съвестни полицаи забелязали неправилно паркираното му возило и го повикали нежно с пръст. Като съвестен гражданин нашия нарушител Герчо се отзовал веднага пред представителите на закона и дори смело, но не нагло ги попитал:

-Какво обичате?

-Естествено полицаите не отговорили на въпроса му, а задали на Герчо друг.

-Какво правим сега?

-Ами не знам! –отвърнал смутен Герчо. –Аз само за малко…!

-Всички така казвате. Само за малко! А нарушенията, които безсъвестно правите редовно ги нямате за нищо. Я дай книжката и талона за проверка? –наредил строго един от представителите на закона.

-Но…! –решил да протестира Герчо.

-Никакво но! –прекъснал умоляващото излияние полицаят. –Казах веднага!

-Добре де! –примирил се Герчо. –Ето заповядайте!

-Да -а …! Глоба! Петдесет лева!

-Какво…?

-Как какво бе? Да не си паднал от Марс? Кихни нещо! Днес е осми март. Трябва да вземем и ние нещо на жените…!

-Да но..! –противил се Герчо.

-Никакво но! Или ще се задълбочат нещата! Избирай!

Бръкнал Герчо угрижен в кесията, измъкнал десет лева и ги подал смирен.

--Ти какво бе! –ревнал полицаят срещу му.-Подиграваш ли се с нас?

-Не, аз само…!

-Я дай да видим какво криеш вътре! –рекъл полицаят и вмъкнал любопитен поглед в кесията на Герчо. После възкликнал впечатлен:

-Ето ги бе! Ето! Криеш ги нали?

-Не, не крия нищо!- възразил ядосан Герчо.

Преди да  усети, пръстите на полицая дръпнали петдесет левовата банкнота от кесията му и го лишили от подаръка, който щял да купи на Нуша.

-Я дай да ги взема! –рекъл той. –Всеки знае, че днес подаръците за осми март са безбожно скъпи…!

След това, полицаите пожелали приятна вечер на Герчо и го оставили да пазарува от бижутерийния магазин. Да но, като му „гушнали” всичките пари, как да купи нещо!? Със свито от лоши предчувствия сърце Герчо запалил колата и потеглил към вкъщи. „Ами сега!?” питал се той. „Какво да правя? С празни ръце, накъде?”

Решил проблема. Отбрал от собствения двор няколко цъфнали кокичета и с колебливи стъпки пристъпил прага на дома си, където Нуша отдавна го чакала с нетърпение. Влязъл, плахо, като плъх целящ да отмъкне нещо, когато милата цъфнала с усмивка пред него и казала:

-Хайде бе Геро! Къде се губиш? Да не празнува с колежките си? –попитала с любопитство жена му.

-А не…! –смотолевил с вързан език Геро и поднесъл кокичетата на любимата си Нуша.

-Заповядай скъпа! Честит осми март!- рекъл той с паднал глас и една неудобна буца от напрежение заседнала в гърлото му.

-Какво е това? –запитала го невинно Нуша.

-Ами..! Кокичета!

-Виждам! Най –после, когато почти мислех, че никога в тоя живот няма да ми подариш кокичета, ти се сети…!

-Ами сетих се…! – с недоумение казал Герчо, без да подозира, че любимата му Нуша, от всички цветя най много харесвала кокичетата.

Така вместо да чуе тропане на крака или дори да усети точилка по-гърба си Герчо извадил невероятен късмет. Явно благосклонна съдбата му се усмихвала отново.  Щастлив той видял прекрасната усмивка на жена си, която била всичко за него. Тя сгряла свитото негово сърце и той облекчено се разплакал.

-По- някога, стават чудеса! –казал през сълзи Герчо и прегърнал влюбено Нуша.

В.Софин