четвъртък, 26 март 2015 г.

За умението да се краде от времето за живота



   Оказва се, че в нашия свят човек трябва да умее да краде от живота. Все пак той е кратък и за това е нужно да се оползотвори правилно. Ще кажете, че кражбата е лошо нещо. Така е! Но тук става въпрос за друго.
Умеем ли да задигаме от времето, за да бъдем с близките за нас хора? Това са разбира се, децата ни, родителите,приятелите и нашата любов до нас. Човек дори правилно да разпредели часовете, пак ще се окаже ощетен. Все ще излезе нещо, което ще спре ентусиазма му.
Вечер, когато се прибираме от работа в пиковия час, автомобила ни става жертва на задръстване. Това време е изгубено. Няма как да го откраднем за да го оползотворим рационално.
Лошите метрологични условия изникнали внезапно, също възпрепятстват часовете, които бихме прекарали с любимите за нас същества. Хванати непоколебимо, здраво в капана на времето, колкото и да се мъчим,  сме безсилни срещу обстоятелствата на пътя.
При полученото  положение неблагоприятно за нас, трябва да бъдем подготвени. Винаги е хубаво да имаме в жабката на колата, интересна книга с разкази. Разкази, защото нямаме време за роман. Когато успеем да се потопим изцяло в книгата, ще убием временно изгубеното на пътя време.
Все пак с нищо не може да се заменят близките отношения между любимите хора. Дори да звъннем по джиесема и чуем очаквания от нас глас, не е като да ги докоснем и прегърнем на живо.
Интересно се получава при апаша на който все му липсва време за крадене. Хванат и осъден по-бързата процедура, такъв индивид, често негодува, че са му задигнали от времето. На него крадеца, който са тикнали заслужено зад решетките, без милост са отмъкнали една, част от живота. Близките за него хора, ще могат да го виждат единствено на свиждане. Все пак, крадеца, като всички други, сам кове съдбата си.
Лошото на днешния свят е, че все по малко имаме време за общуване с близките ни хора. Много от нас са принудени да работят повече от необходимото, за да успеят що го де да се справят с трудните условия на живот. В такъв случай, децата ни растат без нас. Нямаме време, нито за остарелите родители, нито дори за половинката до нас. Угрижени, дори не забелязваме кучето на двора, което маха опашка за поздрав, когато се прибираме от работа.
Оказва се, че днес човек все повече губи умението си да краде от живота. Времето не му позволява това. Прекалено дългите часове на работа, компютъра, който не може да замени благата усмивка на половинката, нито горещата целувка, която сгрява душата на влюбените може да се смени с нещо друго. А животът казват бил кратък…   
Кога да се смеем заедно; кога да се вгледаме в очите си за да се видим; кога да разговаряме, щом  техниката и алчните за пари и власт хора,  все повече ни отдалечава от близостта ни и ни правят, чужди един за друг; кога да живеем така, че утре да не съжаляваме, че всичко е било напразно? Фарс създаден от  човека за неговото самоунищожение.   
 Не трябва да забравяме умението за кражба от живота. Нужно е да се върнем към природата и да се задоволим с малкото, необходимо за оцеляването ни, като човеци.  По-често комуникиране на живо между нас; задължителна прегръдка и дори целувка след работа на близките, която да сгрява душата ни. Да обърнем внимание на децата, като играем с тях; да усмихнем с приказка остарелите наши родители, които не могат без нас. Не бива да забравяме, че имаме език с който може да направим щастливи много други хора. Нужно е просто да разговаряме, като се опитваме да почувстваме истински душата на другия. Само така наистина, ще успеем да оцелеем в това днешното наше, бих казал създадено изкуствено, нехармонично общество.
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар