Един син се
оплакал на баща си. Рекъл му:
-Татко, не мога да разбера моите приятели. Толкова много се
старая да ги направя щастливи, а те все ми се сърдят. Вчера хапнах два банана
за закуска, а обелките оставих на Пешо. Оплака ми се преди няколко дена, че
коляното го боляло. Понеже знам от
интернета, че няма нищо по хубаво от компрес от обелка на банан, аз му ги
запазих. Вместо да се зарадва, когато му ги дадох, той ми каза, че съм
скръндза. Аз се раздавам за него, като приятел. Старая се да го видя щастлив, а
Пешо вместо това крещи срещу моята скромна особа обиди, като не забравя да
спомене думата егоист.
Виж и другия Георги. Постоянно ми се оплакваше, че натурални
напитки липсвали в магазина. Всичко било вредно. Химия. Два дена хапвах заради него портокали и успях
да събера обелките в плик. Връчих му ги в ръцете, разтреперан от вълнение за да
си направи безалкохолно. Знаеш хем натурално, хем не газирано. Вместо да видя
усмивката на лицето му от благодарност за безплатната и безкористна придобивка,
той ми каза:
-Ти, Стояне подиграваш ли се с мене?
Аз да се подигравам. И то с приятел! Никога! Винаги се
старая да им угодя. Но болката ми е, че вместо благодарност получавам обиди. Викат
ми: „Егоист си Стояне. Егоист!” Ето и онзи ден от добро сърце им подарих по две
химикалки без пълнители, защото ги бях изписал. На тях им оставаше само да си
купят нови. Да но пак не се зарадваха. Ревнаха едновременно срещу мен с
обидната дума: „Кретен!” Аз и кретен! Как пък не. Сега съм решил да ги
омилостивя с обелките от краставиците, които ползвах за салата на ракията. Чух
че били полезни за свалянето на температурата от челата. Мисля си, че Пешо и
Георги имат нужда. Напоследък много се сгорещяват, това е защото често ми
крещят. Какво да се прави, татко приятели. Трябва да ги обичаме и да им се
радваме, защото знаеш, светът би бил скучно и неприветливо място без тях.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар