Писането понякога е трудно

    Има хора, които мислят че писането на писмо е лесна работа. На пръв поглед изглежда така, но всъщност това  е направо трудно.

Ако сте млад и влюбен искате това, което излезе на белия лист пред вас да бъде, така написано, че откровено да впечатли момичето на вашето ухажване. Ако покажете, че не умеете да боравите сръчно с думите, така, че да зарадвате любимата със смъкването на луната  и звездите в краката и, тогава направо сте загубен и естествено е любовта Ви да не се получи. Когато получите трогателно писмо от чужбина от близки до сърцето хора и се разчувствате, Вие искате да отвърнете с подходящо слово. Да но, колкото и да се стараете и мъчите перото в ръката си, то не иска да откликне на молбата Ви. Именно за това, Вие избирате, човек начетен или на времето му казваха  -писар, да сътвори необходимото за близките писмо. Правите го с желание, не за друго, а за да вдъхнете кураж и да оставите добро впечатление.

По стила Ви на писане работодател може да  отхвърли молбата или назначи на работа. Ако сте сгафили пред шефа и трябва да напишете обяснение за това, пак трябва да сте толкова убедителен, че не само да успеете да го направите, но дори той трябва да  повярва, че сте били искрени. И понеже това е много трудно, повечето от нас се провалят, като пишат такива глупости, че работодателя   е учуден и разочарован едновременно. И вместо оправдание, получаваме сурово наказание.

Писмо изпратено от казармата до близките ни също се пишеше трудно, особено тогава по времето на Социализма. Трябваше да бъдем особено внимателни, иначе като нищо можеше да си изпатим. Все пак бяхме дали клетва и трябваше да мълчим за всичко, което беше неприкосновена военна тайна.

Освен писма убедително се раждаха, а сигурно и днес се раждат доноси писани от хора без съвест. Те така убедително разиграваха и разиграват думите на белия лист, че върху невинния човек се изсипваше или изсипва, цялата строгост на закона.

Кратките бележки писани някога от родителите сутрин, ни бяха необходими за да можем да се учим на труд, като пазарувахме необходимите неща за деня. Обикновено това бе хляб, който винаги свършваше бързо.

Силата на словото е не само да разтрогне а и да трогне убедително, четящия. За това, наистина е нужен талант за написване на нещо, което влияе и убеждава. А да се извърши това е толкова трудно, колкото вдигането на заплатите всяка година.

В.СОФИН