В гората за джанки

Надежден смел горски стражар обикалял района си, когато ненадейно се натъкнал на нарушител. Гражданинът Петров усилено събирал узрели джанки в здрав найлонов чувал, когато внезапно бил изненадан от груб глас, който го стреснал.

-Какво правиш тука в гората? Сечеш а?

-А не! Просто събирам джанки за ракия . –споделил с тих глас изплашен Петров.

-Не знаеш ли, че си в нарушение?

-Джанките не са на никого. Защо да не ги събирам?

-Как така бе серсем? На никого а? Случайно да знаеш, че са на общината. Гората е държавна, а не частна собственост. Идваш тука неканен и правиш пакост…

-Но аз само събирах джанките, господин лесничей! Не сека нищо!

-Нима не знаеш, или се правиш на много хитър, че в джанките има костилки, които като извадиш преди изваряването на ракия стават материал за отопление. А ти разрешение за събиране на дърва нямаш… Крадеш  плодовете, после хем ракия, хем костилки за огрев…

-Ама… -смънкал Петров но бил прекъснат грубо:

-Няма ама мой човек! Няма! Я сега да видя документите ти!

-Не ги нося господин лесничей!

-Защо бе серсем? Нима не знаеш, че личната карта трябва да се носи навсякъде. Освен ако не си я изгубил или някой ти я е свил…

-В гората мисля, че не ми трябва.  –заявил плахо Петров.

-Той мислел! Ти серсем имаш ли глава да мислиш? Я сега дай да видя, какво криеш в раницата си. –казал горския стражар и надникнал вътре в нея.

-Какво е това? Малка секира! А ти твърдиш, че не сечеш а?

-Не господин лесничей, не сека. Как може да си го помислиш. Нося я за да се пазя от горските зверове…

-Какви зверове бе серсем? То зайци няма, ти зверове. Такива само като тебе двуноги се разхождат неканени в гората. Идват и с цялата си наглост унищожават всичко. Толкова са арогантни ,че секат направо до пътищата за да не може законът в мое лице да мине… За това серсем, конфискувам брадвата ти и джанките…!

-Това пък защо? –учудил се отново Петров.

-Как защо бе серсем. Нима не разбра, че си в нарушение. Събираш без контрол джанки. Приготвил си секира, сигурно да се пазиш от такива като мен…

Погледнал горския стражар в очите Петров, поклатил глава, после махнал с ръка и казал:

-Хайде!  От мен да мине! Дим да те няма! Следващия път когато те спипам, да знаеш няма да има прошка…  Виж го ти серсема ракия му се е допило. Върви в кръчмата, като честен човек и пий колкото душа ти иска…

-Но, господин лесничей… -опитал да защити джанките си Петров.

-Никакво но… Изчезвай докато не съм осигурил железни  гривни за ръцете ти. Тогава серсем, ще обясняваш в полицейското управление, как и защо…

-Добре де! Изчезвам. –  вече напълно изплашен, гражданинът Петров  се качил на старата си лада и отпрашил, недоволен към града.

-Ха така де! Ха така! –потрил доволно ръце горския стражар. –Какъв съм късметлия. Още един такъв нарушител като хвана и съм събрал джанки за ракия. А и от секира нова имах нужда… Все пак това си е чист кяр!

Зарадван от улучената в гората шестица, горският стражар натоварил чувала с джанките в джипа и тръгнал да лови други серсеми. А такива есенно време не липсвали.  Кой тръгнал за гъби, кой за джанки, билки, къпини, лешници,  диви угнили крушета и дренки също. Истинско богатство!  Все пак гората трябва да се пази от  посегателства на неканени пришълци. „Да не би това, да им е бащиния!” –мислел храбрия горски служител докато усърден в работата, продължил ловната си обиколка в района на гората.

В.СОФИН  

-