КОМУ Е НУЖНО ДА УЧИ ДНЕС?

                                                    КОМУ Е НУЖНО ДА УЧИ ДНЕС?

    Спиридон ученик в девети клас, който недолюбвал науката, която се опитвали да набият в кратуната му, мислел:

     „Защо по-дяволите, трябва да се прави литературен анализ на произведението? Какво искал да каже автора с писаното от него? Че, кой го знае, къде е витаел, докато перото му, горкото е дращело безпомощно в тетрадката...? Дали е разсъждавал за любимата и красотата на носените от нея дрехи;дали за неравенството между хората, кой е по-хитър, кой по-тарикат, или пък е измъчвал мозъка си с това, къде са избягали приятелите, когато са най-нужни. Дали не цакали някъде карти или пък упражнявали споделено, пиячка... Кой го е грижа, пък и защо е нужно да се знае това? Защо? Компютъра, машина без сърце, знае всичко! Който се вълнува от такива глупости, да влиза там и да попива нужната му информация.”

  Тъй се терзаел наш Спиридончо, докато с нежелание подавал бележника на учителя по-български език и литература за първата през деня лесно изкарана двойка.

    В час по геометрия отново бил обхванат в капан от разсъждения. Терзаел се кому е притрябвало да знае, че някакъв си равнобедрен триъгълник, трябвало да бъде равен на друг такъв, по големина и стойност. И това да се докаже с помощта на някаква си измислена, според Спиридон, безсмислена теорема. Къде по-лесно е да се вземе ролетка и да се премери. Хем става бързо, хем няма нужда, човек да си блъска главата. Защо трябва да се обърква мозъка на ученика с такива глупости и да измъчва тетрадката със знаци Х,У, плюс, минус и кой още знае какви други безсмислици...?

      Докато тия разсъждения безпрепятствено, като мълния дошла от небесата, преминавали в главата на Спиридон, начумерен той връчил бележника на учителката по-геометрия за поредната двойка.

     В час по-география го мъчили със столиците на Европа, с реките, полезните изкопаеми и колко жители имало там и с какво се препитават.

   Било необходимо. Трябвало да се знае. Защо да се измъчва с тия поредни глупости ученика? Кому е интересно това?

   Безкомпромисен учителят по география безжалостно вписал, пак двойката на Спиридон.

   Виж химията се оказала, донякъде интересна наука. Спиридон бил любопитен да узнае, какви елементи да смеси, за да получи злато. И къде може да го пласира, за да изкара пари за да свие джойнт.  Когато задал лесния според него въпрос на учителя по химия, той се намръщил и вместо отговор го запитал, дали знае формулата на водата. От кои елементи била съставена?

  Че защо трябва да се знае това?

-Водата си е вода! –отвърнал Спиридончо. –Ако е замърсена, я прецеждаме през тензуха и после,  пием... Но само ако сме много жадни и няма до нас бира...

   Този отговор не удовлетворил умислените уши на учителя, който атакувал Спиридончо с нов въпрос:

-Кажи ми, дали случайно не знаеш какво е водород и какво кислород?

-Водород ... –опипал в погрешна посока почвата Спиридон. –От него, май правят бомби...? А кислорода ... не беше ли, въздух това? –погледнал с надежда в очите изпитващия, но бил разочарован, когато за пореден път обременили бележника му с двойка.

    В час по-физика го попитали за законите на вселената. Казал, че те са измислени от хората в парламента с които трябвало да бъдат управлявани. За тоя нелеп отговор и за това, че не знаел, кой е Айнщайн  /а трябвало ли да се знае това, като и него никой, не познавал/Спиридон получил заслужено отново слаба оценка.

     В час по-история задрямал, но учителят който забелязал това, го стреснал с висок глас:

-Стани Спиридоне! Стани, не се срамувай! Кажи, защо историята трябва да се знае и помни?

-Мене ако питате учителю, не е нужно да се измъчваме с нея. Нека мислят политиците ни, вместо нас! Нали за това ги избираме в парламента? Ако пък се забрави, някой умник ще напише друга по-интересна история...

   За тоя отговор наш Спиридончо видял, как обидили за пореден път бележника му с двойка.

   За късмет дошъл като избавление последния час, който се оказал по-физкултура. Там Спиридон надскочил всички, надбягал всички и покорил отлично всички спортни дисциплини. Тук вече изкарал шестица, която за съжаление се оказала на последния ред в бележника.

  Вкъщи радостен се похвалил на баща и с думите:

-Тате, днес ме изпитаха и изкарах шестица!

-Браво синко! –похвалил го баща му. –По геометрия ли?

-Не-е-е!

-По история?

-Не-е-е!

-Химия?

-Пак не позна!

-Литература?

-Да бе, няма начин!

-По какво, тогава синко? –заитригувал се бащата на Спиридон.

-По физкултура. Бих ги всичките ученици!

-На бой ли? –пошегувало се родителското тяло.

-Не-е-е! По всички спортни дисциплини. На гледай! Виж тука в бележника! Най отдолу. На последния ред...  –и като казал това, Спиридончо закрил ловко с едната си ръка слабите оценки и показал с пръст от другата, щастлив шестицата.

-А това, което криеш по-нагоре, какво е? –попитал бащата обзет внезапно от любопитство.

-А-а-а! Това ли? Не е интересно и не за разправяне... –внезапно пламнали в алено предателски бузите на Спиридон.  –Виж какво тате... Даскалите ми имаха зъб... Нещо не ме харесват. Те ми викат, че това в учебниците трябвало да се знае. За тях може и да е важно. Не отричам. Ама на мен Тате не е нужно...

-Защо мислиш така сине?

-Защото тате съм силен по-физкултура. Бия всичките момчета. Дори бизнесменът Гошо завчера ми предложи работа... Като бодигард. Защо ми е да уча и да се измъчвам с ненужни за мене глупости?

  При тоя получен неочакван въпрос, изненадан бащата на Спиридон разтворил уста да каже нещо, обаче не успял, толкова бил развълнуван от чутото, от необикновените слова на отрочето, че се хванал за гърдите и след кратко изохкване рухнал мъртъв на пода в стаята, където се провел целия този интересен диалог.

  „Живота днес е за силните, не определено умните, но пробивните...!” –минали непритеснени мисли в главата на Спиридон, докато хвърлял без съжаление пръст върху ковчега на починалия си баща.

В.СОФИН