понеделник, 2 май 2016 г.

За любовта без страх!



Когато внезапно я срещнах,
усмивката нейна, когато съзрях,
омаян  сърцето открехнах -
в живота вкопчен без страх!

Когато звънна нежния и глас
думи докоснали ме, когато проумях,
като птица изпаднала в екстаз,
към нея с обич полетях!

Косите дълги, кафявите очи,
снагата тънка, която личи!
Езикът мой, несвикнал да мълчи
в ушите нейни, влюбено ечи!

Страхът избяга, слънцето изгря!
Денят омаен, гъделичка песента!
Сърце в гърдите, биещо не спря,
когато срещнах, красива любовта!
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар