Когато внезапно я срещнах,
усмивката нейна, когато съзрях,
омаян сърцето
открехнах -
в живота вкопчен без страх!
Когато звънна нежния и глас
думи докоснали ме, когато проумях,
като птица изпаднала в екстаз,
към нея с обич полетях!
Косите дълги, кафявите очи,
снагата тънка, която личи!
Езикът мой, несвикнал да мълчи
в ушите нейни, влюбено ечи!
Страхът избяга, слънцето изгря!
Денят омаен, гъделичка песента!
Сърце в гърдите, биещо не спря,
когато срещнах, красива любовта!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар