От уважение!

    -Ей братчед!  Здравей! Дека одиш бе? Не съм те видовал отдавна...

-Къде може!? По-затворите...

-Е оти така братчед?

-Оти, оти! От уважение към системата у нас.  Аз я обичам, ама тя мене не и все ме прибира.

-Как така? –слисал се неукият, с име Мунчо.

-Така! Уважих един богат комшия, който не можеше да спи притеснен от многото си пари. Взех  ги лично от касата в дома му, която отворих с комбинация от неговата рождена дата. Все пак ми е комшия и на времето заедно търкахме чиновете в един и същи клас нали? Аз го уважих като приятел, той мене не! Беше белязал банкнотите и ме пипнаха. От уважение към институциите в страната, за да не утежнявам положението на гладуващите зад решетките избягах. И понеже съм душа човек се нагледах в едно малко градче, където местен бабаит се правеше на лихвар. Взех пари назаем с мисълта да не ги връщам. Усети се гадината и ми бе изпратил, двама биячи да ме заплашват. Уважих ги от добро сърце. Сега лекуват раните се в болницата. Все така от пусто уважение към системата у нас измамих двама пенсионери, които не знаеха какво да правят с натрупаните през годините пари. Защо Мунчо да ги ядат мишките? Кажи не съм ли прав?

-Па мое братчед! Я отдека да знам!? Не съм учен... –обадил се несигурен в себе си Мунчо.

   - Лошото обаче стана, защото съсед на старците ме беше съгледал и предаде. Тъкмо от пусто старание уважавах „Лафка”, като сръчно прибирах, забележи не парите, а билетите от държавната лотария, понеже и бяха много и пак ме арестуваха.

   Докато умуваха  в съда каква присъда да ми лепнат, отново избягах... –на един дъх изплюл диалога си уважаващият системата у нас Спас. Мунчо се почесал недоумяващо и попитал:

-Добре бе братчед. Оти не си намериш неква работа, место да се трепеш и уважаваш системата. Уважи първо себе си!

-Абе Мунчо, намерил съм. Сгодна работа тъкмо за мен. Уважих един... Няма да ти кажа кой. Отнех му моторната резачка, да не реже гората. Реших аз да го правя. Ще продавам дърва и така ще забогатея. Честно нали?

-Честно... Ама нали е незаконно братчед?

-Ами аз ще го правя от уважение към институциите бе Мунчо. Ухажвам закона. Обичам го, ама той не ме уважава... Старая се по цял ден. Създавам движение на пари и хора. Целта ми е умрялата икономика в страната ни да се събуди и тръгне към възход. Лошото е, че държавата това мое действие не го разбира. Все гледа да ме спипа и прибира у затвора. Изцяло се раздавам, а те не ме уважават...

-Не ги уважавай и ти братчед! –дал съвет Мунчо.

-Вярно бе! Как не съм се сетил досега. Може да обърна другата страна. Няма да ги уважавам. Нека сами си движат икономиката, щом като мислят, че могат да се справят.

   Ама едва ли Мунчо! Щом, има и други такива радетели като мен, които от уважение към държавата правят дори, фалшиви пари. И всичко това Мунчо, забележи от добро сърце и безвъзмездно...

В.СОФИН