Галопиращия Залез!

                                                                      

          По-някога Залезът изненадва хората с действията си. Ето и снощи, бързо се спусна като галопиращ кон. Тъкмо посягах да го хвана за повода и задържа поне за малко, когато той неочаквано се дръпна, погледна ме за миг, мило в очите, намигна ми свойски и внезапно изчезна. Избяга зад хълма мълниеносно. Със сигурност е тръгнал да гони Слънцето. Него не можеш стигна. Да но Залезът е упорит. Всеки ден идва бързо, дебне уверен в действията си и хуква неочаквано. Въпреки упоритостта си, все още не съм чул, нито пък видял Залезът да хване Слънцето. Ако го стори дори за час, ще бъде интересно. Залезът държи, Слънцето се опъва като магаре на мост, а човекът, тая прашинка долу на Земята наблюдава прехласнат и мисли за любов. Красиво нали? Но не е позволено от законите. Пак те спъват всичко. Та нали на тях се крепи Земята. Да но те не важат за Залеза. Той ще продължи да си идва всяка вечер, ще продължи да гони Слънцето, а човекът прашинка, ще продължи да мечтае за любов. Не за друго, а защото така е устроен светът. Всеки преследва щастието. Не всеки го стига обаче. Но казват, че достатъчно е да видим днес, поне една мила усмивка предизвикана от нашите поздрави на благо пожелание и тогава, наистина ще бъдем щастливи, поне за миг.

   Мигар Залезът не иска същото. Иска го, мечтае за него и естествено го преследва, защото той приятели наистина е влюбен в Слънцето. За това и го преследва. Не бива да му се сърдим, когато бърза вечер и бяга от нас. 

    Лятната нощ също има своя чар. Милостиви звездите, които ме упътиха към вкъщи, показаха пред невярващия ми вторачен поглед и лунната пътека, която се появи внезапно и усмихна сенките встрани от мен. Далече пред мен грееха вече светлините на града, който чакаше посетители от други населени места. Чакаше и мен да се прибера с празни ръце.     Отново ми бе избягал Залезът. Отново утре вечер ще го дебна. Пък кой знае, може и да го докосна някога. Дори само за миг. Тогава може би наистина ще разбера, какво значи да гониш Слънцето, което вечер бяга на запад за да се усмихне сутрин рано от изток на изгрева, който също панически се изнася преследван.

В.СОФИН