Удобна приватизация

-Що си толкоз омърлушен приятелю? –попита ме приятел срещнал ме в кръчмата да се наливам, сякаш алкохол не  бях близвал.

Отвърнах му с пиянски глас:

-Приватизираха свободна, мисълта ми...!

-И за колко пари я даде?

-Не я продадох...! Дарих я без пари...

-Толкова евтина ли струва, мисълта ти...? –учуди се приятелят.

-Не! Напротив! Съвсем не е евтина. Какво приказвам, не продаваема е... И затова просто я дарих...

-За себе си какво остави?

-Общата мисъл на другите...

-И коя е тя, приятелю? Коя е?

-Каквото кажат, каквото сторят... Все са прави...

-Кои?

-Ония най-правите, дето ни напътстват да вървим, дали вляво или вдясно, за тях няма значение. Важното е да ги следваме. Това е...! Друго няма!

В.СОФИН