Съблякох я! Какво приказвам! Не и оставих
дреха. Ей така я пуснах, гола. Съвсем сама на свобода. Съвестта! Огледа се тя и
ожаднял във мен, съзря. Усмихна се мило на шега. Мушна ме приканващо в ребра и
ме вкара в кръчма, да я разбера. След три ракии, беше тъй добра... Обясни ми Съвестта,
че няма по-голяма глупост на света от алчността на живеещата в корупция,
душа!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар