Съвестта!

                                                                                    

     Съблякох я! Какво приказвам! Не и оставих дреха. Ей така я пуснах, гола. Съвсем сама на свобода. Съвестта! Огледа се тя и ожаднял във мен, съзря. Усмихна се мило на шега. Мушна ме приканващо в ребра и ме вкара в кръчма, да я разбера. След три ракии, беше тъй добра... Обясни ми Съвестта, че няма по-голяма глупост на света от алчността на живеещата в корупция, душа!

В.СОФИН