Пролет късна...!

От сърцето мое се откъсна

родена мисъл за жената.

За обич и красота възкръсна

с пролетния зов в душата!

Любовта пристигна късна

усмихна в аромат, цветята.

Моята обърканост прекъсна.

Чувства изгориха, самотата!

Видях, че синьо езеро блести.

Впечатлен бях от нейните черти.

Смълчан животът не спести,

удивен потънах в женските очи!

Спасителен потърсих бряг,

потопен в книги за разтуха.

Дори ударих мислено на бяг

Но пак уловен се върнах тука.

 

Пролетта възникнала в душата,

докосна мило, мисълта ми късна.

Езикът бликна с поезия за жената,

сърце удари - с красива обич, блъсна!

В.СОФИН