събота, 23 септември 2017 г.

Сънувах странен сън...!

    От утрото усмихнато вдъхновено вкусих. За обяда Слънцето с керемиден тен, изкусих. За вечеря залезът червен като ябълка, опитах. И накрая, когато нощта дойде с мечта, по литнах... И успях! Звездите захаросани за десерт с очи, погълнах. Но понеже бях още гладен, приключих с жълтия като пъпеш резен от Луната сладка, с широка прозявка.
    Когато на другата сутрин отново утрото изгря, огладнял хукнах пак да закусвам. Този път успях и глътнах много, черно кафе. Опитах да го прокарам с прозрачен въздух. Не се получи, но хапнах на комшията, ранния усмихнат поздрав. Почувствах се сит, поне за известно време. Когато срещнах в градината цветята, не издържах и нахраних за обяд, погледа си с тях. Все още обаче, бях много гладен. За това в следобеда дръзнах да захапя чувства от написана с талант от неизвестен автор, книга. Вълшебни чувствата, бяха толкова много, при това толкова различни, че блясъкът в очите ми порасна, а вечерята ме тласна в приказка, прекрасна... За една принцеса, кашкавалена от хляб направена, в галета от яйца оваляна и от печка топла, галена... Едва тогава донякъде заситих моя глад. Накрая за десерт, обърнах чаша шоколад.
   Сънувах странен сън. Всъщност оказа се, че съм глътнал неподозиран топъл разказ, сервиран ми от  приятелка с чувствена усмивка.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар