Когато я видяха в сладкарницата, тъй самотна, тъй опечалена,
хората впериха невярващи очи в нея.
Отначало просто я съжалиха. Наглед изглеждаше привлекателна. Неустоима почти. Нямаше
и как да не е. Та нали беше създадена за красота. Спираха се удивени хората и
питаха за цената.
-Не се продава! –заявяваше продавачката и с усмивка
обясняваше, че е запазена.
-Как тъй запазена? –възмущаваха се клиенти и я преглъщаха,
но само с поглед. Някои дори се осмелиха да оближат витрината пред тях. За момент
това им се стори подходящо. Но само за момент, защото стъклото отпред пречеше
да се осъществи, вкусен контакта. Толкова близо, до всички погледи, толкова
ароматна... Направо им се пръскаха сърцата от вълнение.
Няколко деца също
залепиха очи там. Майките им се опитаха насила да ги откъснат. Нямаха успех. Наложи
се бащите да вземат нещата в ръцете си, като едва откъсваха малките палавници
от витрината, която пазеше вкусотията...
А пък чудесията,
украсена с розов крем, извисила връх на няколко етажа, гледаше надменно отвътре
всички в очите. Сякаш казваше:
-Ще си хапнете от мен, но няма да успеете да ме преглътнете!
Напорът пред
витрината нарасна. Напразно продавачката обясняваше, напразно молеше за
разбиране. Не издържал напрежението в очите на разплаканото си дете, млад мъж
удари без жал витрината. Тя се пръсна на парчета. А горделивата, ароматната,
вкусната, направена с любов от майстор сладкар ТОРТА, излетя от трона си и
падна долу на земята разбивайки се на няколко парчета. Глазурата покапа
навсякъде и се размаза по всички. Залепна по-дрехите като лепило. Цялата
идилия, цялата приказка свърши. Детето продължи да плаче, бащата да се
извинява, а продавачката да надига глас от възмущение. Тортата бе запазена за
сватбеното тържество на двама влюбени, които не можаха да почерпят гостите си.
Те също си тръгнаха опечалени и гладни разбира се. И всичко това, заради една
Торта, която се беше осмелила да се
подиграва с чувствата на всички.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар