Всяко косъмче уплашено настръхна,
когато любовта, неопитно се пъхна,
под юргана любопитно и въздъхна,
впечатлена от краката потни -
от които, неохотно вдъхна!
......................................................
Преглътнах рано утрото засмяно,
красиво погълнах го видяно.
Разроши то, косите ми припряно,
в очите бръкна, сякаш бе пияно.
После мило, спъна ме в коляно.
Показа ми до масата презряно,
забравено ракиено шише, подпряно!
...В.СОФИН..................................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар