Много съм добър!

           Веднъж един скромен на вид човек си повярвал, че е много добър във всичко. Каквото и да сторел, каквото и да създал, все намирал повод да развесели съседа си Гошо с думите:

-Е-е! Нема друг човек, като ме нека! Много съм добар!

-Хм! Добар си у приказките! Видим я! –усмихвал се Гошо и отминавал комшията, който се перчел.

Вкъщи намирал повод да усмихне и жена си с думите:

-Скъпа, мила! Да знаеш, колко много бех днес добар! Шефо ми вика работи и ще те похваля...

-И какво? Похвали ли те? –попитала обзета от любопитство Ганка жена му, която знаела колко нейният Гьоре е мързелив.

-Забовари он. Забовари. Оная стажантката дето я взе. Все у нея му са очите. Току виж изпаднали нека де...

-Абе я като те гледам. Май тебе некаде са ти паднали очите...

-Дека може?

-У мързела, там! Я покриво тече на кащата, дръвата не цепени чакат зимата, а ти се фалиш...! –изсъскала Ганка фучейки и изскокнала да иде на фризьор.

Гьоре се замислил.

„Ами я и у това съм добар, да не върша нищо. Секи мое да работи, но Гьоре знае и да почива. Я да ида до кръчмата със съседа Гошо, да черпи по-едно.“

Кой кого черпил не се разбрало, но когато си тръгнали развеселени от там с песен на уста, внезапно завалял проливен дъжд. Гьорето който се считал за добър познавач на времето се обадил между гърмотевиците:

-Виде ли Гоше? Много съм добар. Още преди да влезем у кръчмата ти рекох, че ще вали, а ти викаш, нема.

-Нема, ама пък я нали ти казах да си вземеш чадъро, щом че вали. А ти го остави дома. Нека сега те вали!

-Оно и тебе вали. Я ела тука да се скрием на кмето под широкио покрив. Тука нема как да не останем сухи. Видиш ли, колко съм умен и добар?

-Убаво, да ама обущата ти не мислат така! Виж пливат у вода! –показал с пръст Георги на Гьорето галошите му, които бъкали от влага, защото дъжда безпощадно се изливал навсякъде около тях.

-Е па и ти Гоше! Та нали днеска бех решил да ги изперем. Оно като се замислиш, нали видиш, дъждо свърши, сам тая работа. На мене остави само да ги турна, да се сушат. Виде ли сега колко съм умен и добар?

-Хм! Добар си ти у приказките Гьоре. Само у них! –усмихнал се Гошо, развеселен не толкова от думите на съседа си, колкото от появилото се след дъжда топло Слънце, което ги накарало да се размърдат към домовете си, където отдавна ги чакали половинките им с приготвени ядно реплики, че и двамата са много добри, но само у пиенето.

В.СОФИН