и нищо не може ни спре,
ще усетим тогава краката,
как припкат свободни, поне!
Ще усмихнем и нея - тъгата,
със слънчеви рози в ръце,
с които ще хванем съдбата,
и в сладост, ще бие сърце!
Когато пристигне зората
и с поглед разголи страстта,
тогава в кръвта топлината,
ще бликне свободна в света!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар