Стоя! Не мърдам!
Дъхът ми, изобщо е избягал.
Гледат ме!
Преценяват, нещо в мене! Говорят. Дори на моменти, спорят! Разнищват ме!
Чувствам се гол. Дори потникът го няма. Или тук е!
Уви! Целият
пъпчасал.
Виждат в мене любопитен експонат. Странен при това.
Някои от по-напористите, даже смело ме докосват с топлите си ръце.
Отново спорят. Чувствам как дъвчат, телесата ми. Почти са ме
смлели. Готова е безпощадната им диагноза.
Всеки вторник,
професори от лекарското светило у нас, се събират в болницата. Преценяват,
разглеждат удивено, човешки експонати.
Този път, това бях
аз, нещастникът! Болен от алергия, родена от моя скромен, изкуствен потник,
възнаградил, кожата ми с обрив!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар