Обзет от студ в печал,
трепереше на улицата шал.
Захвърлен скъсан от клошар,
се мъчеше в последния кошмар.
Угрижен помнеше със жал,
дните си, в които бе раздал,
топлина във неудобен врат,
който мислеше за роден брат.
Паднал от високо в кал,
плачеше сега, горчиво шал.
Проклинаше съдбата с жар
и пътят срещнал го, с шамар!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар