Будни няколко, любопитни стиха,
скрит талант във мен откриха.
Неизвестно, защо ли одобриха,
ръката отвързана, която киха!?
Драска тя, за любовта открита,
есента рисува с охра листопадна.
Пише ярко, често с чувства рита,
планината с красота, нападна!
Вмъкна се в душите хорски,
на показ усмивките измъкна.
Скочи сред вълните морски,
вятър прати им, не млъкна!
Погледна даже в небесата,
в Слънцето високо, бръкна!
Засия в звездите и Луната,
песента на птиците, отмъкна!
Неукротима думите разбърка.
Ръката пишеща не сбърка,
когато в любовта прехвръкна,
като коте мило, взе да мърка!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар