Бели гълъби, щастлив сънувах,
кълвяха в градината любов!
Усмихвах се и се преструвах,
не трепвах, правех се суров!
Плачеше в мен сърцето скрито.
Невидими проникваха в душата,
чувствата по лицето ми изпито,
което молеше в сълзи, съдбата!
Бели гълъби, щастлив сънувах,
в градината закусваха, любов!
Гледах ги усмихнат, не ревнувах,
до мен светът събуждаше се, нов!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар