четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Съдбоносен живот

За сетен път стрелата ни прониза,
живеем все на края на ръба.
Вечно, винаги сме в криза.
Нима това е, нашата съдба?

Стари дрехи, скъсани джобове...
Без любов изкарани, пари!
Зарити някъде в безименни гробове,
лежим за винаги, изгубили мечти!

Душите днешни тъжни са в кърви.
Всеки миг оставен във страдание,
дърпан от животът без желание -
сам на пътя, труден не върви.
В.СОФИН


Няма коментари:

Публикуване на коментар