Такава загриженост! Такава всеотдайност! Милване, чесане,
миене... Никой от любимците му не беше ухажван така. Често я целуваше впечатлен
от блясъка и. Беше толкова нещастно влюбен, толкова усърден, а тя пък често го
мамеше. Дори на моменти си позволяваше да бърника из нервите му. Въпреки това,
мъжът си я обичаше. При това истински и непоколебимо.
Приятелите му се
смееха, подиграваха го, но той не отстъпваше. Продължаваше да се държи с нея
като малко дете. Откликваше всякак на нуждите и. Не и оставяше дори и глътка
радост с друг. Пък и защо да го прави? Като всеки уважаващ себе си мъж, той
ревнуваше. Ревнуваше от всички и всеки помолил го за помощ приятел.
Не я даваше на
никой! От толкова обич, сърцето му преливаше...
Докато един ден, тя
милата, тя необходимата, единствена и мила, колата старата, го остави на пътя,
сам нещастен и с провалена бизнес сделка, която щеше да внесе спокойствие в
сърцето му с любов.
Любов необяснима, но с кола винаги любима!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар