Вторачен в
мокрия сняг, който се сипел наоколо му, Вуте подпирал лопатата и чакал да спре
валежа. Видял го шефът и пропищял в ушите му:
-Какво правиш бе? Защо не чистиш снега?
-Много е мек...!
-И какво от това?
-Ами... Топи се! Докато речем, да опнем лопатата да работи,
снего се е гътнал на вода до мене...
-Да бе! Нали виждам, че вече те е затрупал!? –оспорил твърдението
Вутово, шефът.
Погледнал в краката си мързеливецът, погледнал и нагоре към
небето и изплюл категоричните си думи, които прозвучали без компромисно:
-Виж шефе! Я, че му
берем гайлето! /грижата/ Ти не се коси! Вуте знае много добре как да се окопа и
даже да се откопа... А сега бегай, оти снего го чека лопатата ми...!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар