Когато снегът усмихне полето
и в бяло отвори, гората очи,
над планината в сиво небето,
навъсено в зимно, мълчи!
Когато градът, озарен се събуди
и слънце златисто отвори очи,
над кристалните покриви луди,
комини димящи, изпращат лъчи!
Усмихната класната стая,
украсена витае с мечти!
Приказка в бяло с омая,
учителка с радост, шепти!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар