Не знаеше
защо, но страшно много я харесваше. Обичаше да среща верният и раздаващ се
поглед. Гледаше я право в очите, докато тя засрамена от такова уважение,
обръщаше глава към небето и зяпаше, неразбиращо, звездите.
Мъжът знаеше, че е
само негова. Истинска луксозна придобивка! Винаги до него, всеотдайна и
усмихваща се.... „Бижу!“ Всички приятели му завиждаха. Някои дори ревнуваха от
толкова много обич споделена с него,
нищо не значещият.
Въпреки тава, тя
никога не изоставаше, където и да го водеха краката му. Споделяше с него, дома
му, храната и дори чувствата, които го вълнуваха...
Вярна до него, но свободна и без каишка,
следваща пътя му, бе кучето от женски произход с красивото име Ласси, което
правеше, разходката му на ерген, чувствена и особено необходима, като въздуха
около него, без който никой от нас,
приятели не може да мине.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар