петък, 24 ноември 2017 г.

Неистови желания!

     Неизвестно защо, цял отбор юнаци, жадуваше да я докосва. Меракът в тях, бе толкова голям, че всеки ревнуваше от другите. По-някога, да не кажем често, ставаха пререкания. По-напористите дори връхлитаха един срещу друг, като петлета и се биеха с такова жестоко ожесточение, та чак кръв летеше около им.
  През това време тя, стоеше кротичко отстрани и наблюдаваше с интерес сцената. Толкова откровена обич, такова себе раздаване, уважение и преследване... Всеки искаше да бъде пред другите за да се добере до нея.
   И когато наистина го сторваха, успокоени разбрали се с юмруци, стигнали консенсус, не си по плюваха, а бързаха с разбиране да си я подадат, един на друг.
   Щом нещата стигнеха крайната си цел и апогеят почти триумфиращо изгрееше, видели изпълненията и битката на юнаците, отстрани ентусиазирани воайори ревяха неистово и възторжено. Някои до толкова се увличаха, че дори се чуваше тропот на копита и цвилене, което излизаше по-някога от рамките на приличието.
    Самият обект на въжделенията на юнаците не издържаше на толкова ухажвания. Разсърдена, отегчена и не на последно място, разлютена, ядосана тя милата, профучаваше с неустоима красота и сила покрай самотния дебнещ я с любов стожер, мушкаше се под краката му и той въпреки трепета си при желанието да я хване, прегърне и задържи само за себе си, не успяваше... ТОПКАТА целеустремена в действията си влизаше във вратата, изпъваше с удар мрежата, а мощното неудържимо изплюто с обич слово излияние на воайорите: „ГОЛ!“, раздираше тишината на стадиона, където местният футболен отбор, провеждаше поредния си мач за сезона.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар