Изместване на въздуха!

      Всеки от нас, хората измества въздух. Някои успяват, повече, други по-малко. А има и такива, които въздухът ги измества.

  Вървиш, дишаш, изместваш, неусетно почти! Може би! Но едва ли, когато въздухът стане прекалено горещ и труден за дишане. А когато той е откровен и измества силните на деня, става неудобен. Става „гадина“, която трябва да бъде задушена в зародиш. Да но, как да спреш словото? Все го гонят, палят, забраняват, а то „дяволското“, намира начин да вземе глътка въздух и излиза на свобода. Може и кратко трайна да е тя, може, но за това пишат журналисти те, които искат да се знае истината. Цялата, такава каквато е, а не украсена, напудрена и разбира се удобна в ушите, на тези които, всекидневно дърпат килимчето под нозете на всички мислещи за любов.

   Местя и аз въздух. Местя го полека, неусетно почти! Може би не достига до всички. Може би! Но все пак пристига и мъничко въздух в гърдите на някои около мен. Може би! Не знам!?

 Но да изместиш въздуха на други, не ви ли се струва, не правилно? Да ги оставиш на произвола на съдбата? Може би все пак е правилно? Да накараш хората да пълзят в краката ти, чувствайки се божествено... Нима това е правилно? Да унищожиш родителя, който те е създал и унижиш майка си с груби слова, това ли е правилното? Все въпроси, които всеки днес у себе си носи!!! Задава въпроси, а отговорът е един: Малко въздух изместваш братче! Какво да те правим? Или клошар пред контейнера трудно оцеляващ, но с идеите си, които никой не иска да чуе, или послушник, който брои пари, не е щастлив, но го прави заради семейството си. Не за себе си, не...! За бъдещето го прави. За ония, „които храбро ще вземат, поста ни!“ и ще продължат да бъдат не хора, а просто човеци, които обичат малките, неща, не ги изместват, харесват истинската дружба с всички, в това число влизат, животните и Природата около нас;  

Всеки измества въздух! Някои повече, други малко! Така е нали?

Но не всеки става човек, въпреки, че е роден такъв.

    Няма нужда от омраза, нито пък от завист. Всички сме във времето. То е в нас. Някои не го разбират това. Но всеки живее, когато се е родил. Тревожи се! Изкачва върхове, измества въздух, но и прави нещо друго, успява да даде частица от себе си за всяко изтерзано мъчно, биещо сърце. Прави го не за себе си. Прави го за любовта, която властва над всички ни... Само тя единствено е в състояние да спаси света. А парите, парите са болест родена в обществото от хора обичащи да се наслаждават на мъката на други. Други, които те определят, като мравки... Мравки, но мравки без които светът и днес не може въпреки всички изречени думи. Думи които парят, които галят, но без тях не е възможно да продължи напред обществото, ако това обществото го има все още, нали?

В.Софин