вторник, 10 април 2018 г.

Великденското лепило

Диалог на пътя между двама познати:
-Къде се подвизаваш, наборе? Нема те, да пийнем по-едно у кръчмата за Великден?!
-Па ете... У фейсбуко!
-Верно ли бе?
-Верно я! Завчера не можах да мръдна от столо!
-Убиваше ли те?
-Не! Никак даже. Моята Мима, знаеш я, жената, да вземе да сипе, лепило...
-Дека?
-Дека! На столо Ненчо. На столо! Като залепнах там, чак до вечерта, за лягане успех да се откъсна.
-Сигурно здраво е било лепилото?  Държало те е у напрежение?!
-Да! Великденско беше! Три ракии, две големи бири и една мастика за отлепяне...
-А ясно! Значи си пиянствал?
-Не Ненчо, не! Гледах у фейсбуко другите какво правят.
-И?
-И преглъщах на сухо.
-Оти нали пиеше?
-Нали бех залепнал от Мима на столо бе, Ненчо. Не ме слушаш какво ти приказвам. Гледах другите как вдигаха наздравици. Приятелите там, успея да глътнат толкова, че и повече... Я успех само да се облизвам като великденски заек лишен от морков!... Добре, че Мима накрая се смили и сипа мастика за отлепяне. Като нищо нощта щеше да ой де у зяпане и преглъщане. Оно не беа яйца, само, наздравици, всичко. И един балък като мене залепнал на столо!...
В.СОФИН  

Няма коментари:

Публикуване на коментар