Необикновена поръчка...

        Прегладнял влизам в ресторант. Веднага любезно пъхат под носа ми менюто за разглеждане. След кратък размисъл казвам, яйца. Виждам повдигане на рамене и чувам въпрос:

-Извинете! А как да бъдат приготвени яйцата?

-На грил! –пускам усмивка и искам в добавка пиле.

-А пилето, печено ли да бъде? –притеснява ме сервитьорът.

-Не го искам сурово, но може да бъде добре объркано със сирене!...

След кратък размисъл виждайки соченото питие от мен, сервитьорът отново любопитства:

-А водката?

-Може и без лед да бъде, ако не ви притеснява това!...

Съвсем учуден и почти притихнал сервитьорът едва намира сила да пита:

-Какво ще кажете за салата?

-Да! Защо не! Дайте една с киселец!

-Моля!? –диви се сервитьорът и зениците му за сетен път се разтварят учудено.

-Нямате? –продължавам нападението аз.

-Нямаме...

-Каква салата, имате тогава?

-Шопска! –отвръща с облекчение сервитьорът и ме зяпа вдъхновено, но това е за кратко, защото устата ми бликва:

-Разбирам, но бих искал с краставици и домати!

-Значи шопска! –успокоява се сервитьора и тъкмо да я запише, казвам:

-Само ако ми я сервирате с шопи!

-Шопи...? –диви се той за пореден път и като преглъща на сухо, чувам да казва:

-Нямаме!

-Нямате шопи?! Какво имате тогава?

-Домати и краставици...!

-Не! Аз поисках краставици и домати!

-Не е ли едно и също? –губи търпение сервитьорът.

-Не е, защото, нямате шопи! А щом нямате, сервирайте, Снежанка!

-Снежанка? –пелтечи изнервен, объркан до крайност, сервитьорът.

-Салата „Снежанка“, но без дядо Коледа! –пускам поредната си ирония в ушите му, и виждам как почти просълзен, но не от бликаща радост, да се отдалечава към бара, където си налива порядъчно ракия за успокоение на нервите.

А пък аз изморен от словесния двубой оставам гладен, не

обслужен и с „голям пръст в устата“!

В.Софин