Всичко е в очите...!

       Търсих го навсякъде! Скитах из пустинни местности. Прескачах забързани, ручеи. Преминавах дълбоки реки. Опитвах да изкача върхове. С малко повече късмет, успявах да го сторя. Горите ме привличаха със зелените си пролетни корони. Тревите спираха устрема ми, когато сред тях с невероятно красиви лица, засияваха, ароматни билки. Небето играеше покер в червено, озарено вечер. Утрото галеше с нежния си бриз, повърхност на морето, което кипеше. Но не от ярост, от чувства, които прескачаха на пясъка с вълните.

   Нощем светлините на града се къпеха съвместно с луната в необятното езеро от мечти. Тъмнината уверено щипеше с поглед, звездите, които мигаха срамежливо уплашени.

  Докато тези мисли ухажваха моят вечно зает мозък и книгата в ръцете ми изгаряше от спомени, внезапно прогледнах. Всичко е в очите! Или казано, въображението е силно тогава, когато човек не само усети невидимото, а го види пред себе си, такова, каквото сърцето му го е подсказало.

   Любовта я има, но само ако успеем да я уловим. Красотата на Природата също. Но, ако го нямаше въображението в човек, колко пуст би, бил света. Остров създаден от пари, без надежда за нещо, което удря щастливо шамари и се меси в съдбата на всеки от нас.

   Някои се къпят в пари. Вярно е. Но, ако се къпем във въображението за тях...? Преследваме ги, обзети от мисълта за нещо повече. Когато човек има всичко, липсва му въображение. Няма какво да се намери в очите му, освен страх от загуба. Блясъкът се губи. Мечтите увяхват, като прецъфтели рози. Остават острите шипове бодящи  душата, която е изпразнена от съдържание.

 С въображение не можем да се нахраним! Вярно е. Но мисълта, която кара очите да виждат, невидимото, дава живот. Защото, ако човек изгуби въображение, губи себе си.

Във света на парите, където чувствата на завист, злоба и лицемерие изобилстват наистина е нужно да имаме опора. Крепост, която ни дава сили да продължим напред. Да погледнем с очите на въображението това, което докосва мислите на всеки от нас и да се опитаме наистина да бъдем, не просто хора, а човеци, които избират бъдеще! Бъдеще за всяка зелена тревичка, за охлюва, който пълзи, орелът в небето, еленът в гората, чистотата на Земята!!!

   Успеем ли да видим тези неща, успеем ли да ги стиснем в очи, тогава бихме могли да променим и истински негативните неща около нас. Боклукът разхвърлян навсякъде. В реки, езера, гори, градове, села... Болестите, които идват от немарливото ни поведение. Отношенията ни, крепящи се днес, уви само на пари и оцеляване...

А любовта? Тя ни е необходима! Тя е огън със закъснител! Идва запалена и си отива, догаряща. Радва и скапва едновременно душата. Но...! Но въображението на очите... То, то приятели е нещо, което пази от грешки, сърцето!

В.СОФИН