Отново на профилактичен преглед

     Ето ви и вас приятелю, притеснен пред медицински център за годишния редовен преглед. Чувствате се като стара износена кола на която и тропа ламарината. От вашите почти изгаснали пламъци изхвърляни от очите, фарове се прокрадва тиха, почти примирена печал. Задницата Ви мъчи с изгорелите си газове изхвърляни все в неподходящ, не щадящ другите хора моменти. Не се чувствате виновен, защото милата, вашата съпруга снощи пак ви бе натъпкала порядъчно с боб чорба.

   Предницата ви също издиша. Раменете, левия калник трепери, десния държи още, но и той е готов да се разпадне при първото по-сериозно натоварване при работа. Двигателят все още тегли, но не мърка като едно време, млад и смазан. Сега го натоварвате почти всяка вечер порядъчно с алкохол, който ви кара безпомощен, да ругаете рекламите по-телевизията. Цигарите, които проникват злобно със задушаващ  дим в белия дроб, ви принуждават да се задъхвате, теглейки "колелата", краката напред със затруднения.

Въпреки всичко това, обаче нямате оплаквания. Поне докато  не сте застанали на преглед.

      Влизате да ви вземат кръв. Или да проверят бензина с който движите. Дали пък няма да открият много вода? Или пък някаква друга съставка пречеща на вашето движение?

Не знаете, но бързо разбирате неопитните действия на техника обслужващ "амортизацията" ви.

-Отворете „капачето“! –чувате и надигате ръкава на ризата, за да напипат вената. Докато лекарят се суети търсейки избягалата игла с която ще ви бодне, вие отегчено се прозявате. Внезапно най-после открива „капачето“ и вената ви започва да кърви. Докато мислите да кажете ох, лекарят слага памуче, и лейкопласт на „капачето“ и пита:

-Ще източите ли малко бензин от "бойлера", но само ако искате в тази чашка за кафе?

Споглеждате се търсейки бойлера, но не го откривате. Вдигате безпомощно ръце но когато ви насочват към тоалетната, разбирате. Отцеждате с усилие няколко капки преработен бензин, взимате бланката с документите и се редите пред следващия кабинет. Там изследват ламарините ви за нервно напрежение. Чукат с чук по "бронята", "тавана" и дори "калниците" Ви долу. Стоически показвате мъжество, като издържате на унижението. Най-важното е, че устоявате и не се разпадате.

-Здрав! –чувате за ваше облекчение и сте отпратен при следващия специалист, уши нос гърло или така да се каже, сигнализацията. Не чувате много но това е разбира се, защото сте частично износен. Удрят ви печат, че сте минали добре и сте готови за очите, фарове, които светят само когато им налеете достатъчно алкохол, вечер. Минавате и тук метър.

      Вече сте пред кабинета на вътрешния специалист, който проверява за опасен шум в двигателя на гърдите. Мери бензиновото отклонение играещо във вените на китките. Става му ясно, че долната граница на кръвното е висока. Кардиограмата в мотора обаче е добре. Съгласявате се виждайки подписа на лекаря, който ви изпраща до вратата и се оглежда за следващите „Коли“, дошли на преглед.

    Заставате примирен пред кабинета на хирурга, който трябва да установи колко пъти през годината сте падал на улицата пиян вечер, връщайки се от работа. Колко драскотини имате по-бронята, изкривени ламарини и разбита от пътищата чукаща предница и задница. Това обаче не го установявате, защото по-неведоми пътища този специалист вече е прегледал изцяло външния ваш вид, без дори и да е чул оплакванията ви. И естествено някак е успял неизвестно как да удари, предварително печат в документите, в които пише, че сте: „Здрав!“.

    Въздъхвате щастливо. Все пак прегледът е минал успешно за вас. Въпреки че сте износен с разбит двигател, тракаща дразнещо броня, полуугаснали фарове, все пак, още сте годен да движите по-разбитите пътища на живота.

Докога това и дяволът не знае, пък и да знае, на кой му пука да узнае?!

В.СОФИН