Неверник!

        Докато се опитвах да глътна безопасен въздух в парка чух глас зад себе си:

-Ей гяур! Ела тука!

Обърнах се изненадан. Някакъв непознат мъж говореше на мене.

-Аз и гяур?! –ревнах обиден срещу му.

-Ти, кой друг... –продължи подигравателния си тон, непознатият.

-Защо мислиш така? –не издържах и го попитах, ядосан.

-Защото ако беше правоверен, нямаше да се сърдиш на държавата. А ти, изобщо не и вярваш и дори не само я оплюваш, но и мразиш... Това само неверниците го правят...

-Ама аз вярвам! –опитах аз да се защитя шикалкавейки пред непознатия човек. Номерът ми обаче не мина. Съвсем спокоен той изплю верни думи в ушите ми, които клепнаха без вяра.

-Вярваш ти! И затова ви вдигат заплатите навреме... Затова редовно и пенсиите ;затова умираш на улицата оставен без медицинска помощ, навреме. Затова ровиш боклука в контейнерите за коричка хляб; вярваш толкова много, че дори собствените ти деца, те ругаят у дома ти, искайки пари...

Вярваш...!

След толкова истински думи бликнали като мощен водопад, почти удавен го прекъснах и едва промълвих, искайки милост:

-Стига! Моля ви! Прав сте! Гяур съм, но и държавата е гяурска?!

-Знам! И затова сте на това дередже, не за друго! Не вярвате в себе си, търсите помощ, когато сте по-силни от другите... Помисли! Как тогава да не ви наричам неверници.

-А Вие? –осмелих се да запитам.

-Ние сме правоверна държава, защото вярваме....!

„Горките!“ –неочаквано тази мисъл бликна в главата ми. Само вяра не стига, нужно е и недоверие...

Внезапно като в просъница дочух:

-Гяур! Това сте вие!!! За това сте на това дередже...

Изтрезнях! Не! Събудих се внезапно. Тъмнина. Никой около мен. Тишина! И от нейде в далечината през отворения за въздух прозорец, нечие радио пееше неизвестно откъде, извадена на показ песента: „Гяур!“

В.Софин